Оставката на Денков гласувана единодушно. Какво следва?

Народното събрание единодушно с 216 гласа "за", без "против" и "въздържали се" гласува оставката на министър-председателя акад. Николай Денков. Точката беше включена по предложение на ПГ на "Продължаваме промяната - Демократична България" в програмата на парламента. 

"Правомощията на Министерския съвет са прекратени”, обяви председателят на парламента Росен Желязков след гласуването, предшествано от двучасови дебати, доминирани главно от критики и остри изказвания от страна на опозиционните партии.

Вчера, когато се навършиха 9 месеца от встъпването на правителството в длъжност, Денков депозира оставката си в деловодството на парламента. Часове преди това от ГЕРБ представиха свое предложение за Споразумение за съвместно управление в рамките на мандата на 49-ото Народно събрание с ПП-ДБ, както и Механизъм за взимане на решения. От партията предлагат след края на тази година ротацията да става не на 9, а на 15 месеца. ГЕРБ не отстъпи и настоя Мария Габриел, освен премиер, да продължи да бъде външен министър.

В съответствие с разпоредба на Конституцията, ръководеният от Денков Министерски съвет, ще продължи да изпълнява функциите си до избиране на ново правителство и ще осигури  приемственост в управлението. Самият Денков откри редовното заседание на правителството с думите, че "правителството работи и ще продължи да работи по важните приоритети, докато бъде избрато следващо правителство".

Заседанието започна с изказване на премиера Николай Денков, който отново повтори, че оставката е покана към ГЕРБ за започване на преговори за ротационна смяна на кабинета. Той обяви още, че в следващите дни ще бъде представен подробен отчет за работата на правителството през 9-месечния мандат като изброи някои от постиженията: нарастване на заплатите 2,5 пъти повече от ръста на инфлацията, успокояване на инфлацията до най-ниските ѝ нива през последните две години, растеж на икономиката ни с темпове над средните за Европа, която е в рецесия по думите на премиера и т.н.

Последвалите дебати бяха доминирани от критични и обвинителни изказвания главно от страна на представители на "Възраждане", ИТН и БСП. И трите партии настояха председателят на парламента да "направи всичко възможно" да върне в зала премиерът, който напусна пленарното заседание малко след изказването си. Определенията в настояванията за връщане на Денков в залата варираха от "премиерът беглец" по думите на Георги Свиленски от БСП до "изсули се като сапунче" според Тошко Йорданов от ИТН. Стигна се и до пререкания и в крайна сметка Тошко Йорданов беше наказан със забележка от председателя на НС Росен Желязков след като нарече в едно от изказванията си Кирил Петков "боклук" и "предател". Петков пък отбеляза от трибуната, че "простотията и наглостта не са част от очакванията на българските граждани".

Какво предстои

Чисто процедурно, след гласуваната вече оставка на кабинета президентът Румен Радев трябва да проведе консултации с парламентарно представените политически сили. Не е ясно какъв период от време ще отнеме това. След приключване на консултациите държавният глава трябва да връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна група ГЕРБ-СДС. Очакванията са паралелно с това да вървят преговори между ПП-ДБ и ГЕРБ на база предварително изготвените проекти за споразумения за продължаване на управлението от двете партии. Ако те приключат успешно, то следващият премиер Мария Габриел трябва да върне в едноседмичен срок от връчването на мандата папката със състава и структурата на Министерския съвет.

Интригата, макар и хипотетична на този етап е ще се стигне ли до избори 2 в 1, включващи поредните предсрочни избори на парламент у нас. Процедурно, при неуспешно изпълнение на мандата от страна на ГЕРБ държавният глава трябва да връчи втория проучвателен мандат на "Продължаваме промяната - Демократична България". Ако и коалицията не излъчи правителство, президентът трябва да връчи третия мандат на избрана от него политическа сила. В случай на неуспешен трети мандат държавният глава   насрочва дата за предсрочни парламентарни избори. За да се проведат те заедно с изборите за европейски парламент, то датата следва да се насрочи най-късно до 9-10 април.