От Узбекистан до Индонезия: Кой ще работи в българския туризъм това лято?

Броени дни остават до началото на летния туристически сезон, а работодателите все по-често прибягват до услугите на работници от трети страни за нискоквалифицираните длъжности в сектора - камериерки, сервитьори, бармани, общи работници и други. 

От началото на годината Агенцията по затостта общо е издала около 22 500 разрешения за достъп до пазара на труда на чужденци по всички процедури. 62% от тях са за сезонните работници. Това означава, че към момента Агенцията е одобрила документите на почти 14 000 души да бъдат наети като сезонни работници у нас, обясни за „Мениджър News“ Лиляна Георгиева, директор на Дирекция „Разрешителни и трудова миграция“ в Агенцията по заетостта. 

Как протича процедурата по наемане на сезонни работници?

В Агенцията по заетостта постъпват заявления от работодатели в сектор „Туризъм“ за наемане на сезонни работници от трети държави за летния туристически сезон (за заетост до 90 дни, бел. ред.). След одобрението, кандидатите трябва да преминат към следващата стъпка – кандидатстване за виза, за да могат да влязат в България и да започнат работа у нас. Всяка кандидатура обаче се разглежда и от МВР и ДАНС, които проверяват дали одобрените чужденци имат предишни криминални прояви и съответно трябва да се произнесат дали те могат да бъдат допуснати в страната ни. Ето защо реалният брой на пристигналите работници обикновено е по-нисък от броя на издадените разрешения, уточняват от АЗ. 

„От 2017 година, когато беше транспонирана Директивата за сезонната заетост, всяка година има ръст в броя на сезонните работници, на които ние разрешаваме да дойдат и да работят като такива. Спад имаше единствено по време на COVID-а през 2020 г. и 2021 г. не бяха повече от 7000-8000 души. Особено от 2020 година, когато бяха затворени заведения, тогава имаше спад в наемането на чужди граждани. Но от 2022 година насам непрекъснато нараства тази цифра. Миналата година сме дали разрешения на около 19 057 сезонни работници. Сега те вече са почти 13 000-14 000 души. Можем да кажем, че има ръст“, обясни Георгиева. 

Видове позиции и квалификация

Най-често чуждестранните работници от трети страни се наемат за по-нискоквалифицирани позиции в туризма – камериерки, сервитьори, бармани и общи работници, показва статистиката на Агенцията по заетостта.

Работодателите имат изисквания за базови умения, но поради различия в стандартите на обслужване новонаетите преминават през вътрешно обучение след пристигането си.

По-високите позиции като мениджъри и управители обикновено се заемат от български граждани или граждани на Европейския съюз. 

„Работодателите не са спрели да търсят български граждани за сезонната заетост. Провеждат се трудови борси във Варна, в Бургас, както и в други градове, където има развит туризъм. Но този сектор, особено след COVID-а, не е привлекателен за българите. На първо място заради неговата сезонност, и на второ - заради заплащането. Много от българските граждани предпочитат да вършат тази работа в друга европейска държава, където ще им бъде платено повече“, коментира Георгиева. 

От кои държави най-често наемаме сезонни работници? 

През последните две години Република Узбекистан е държавата, от която работодателите най-често наемат сезонни работници. Миналата година по всички процедури са кандидатствали над 10 000 граждани на Узбекистан. Към момента те са 4222-ма. Това принуждава Агенцията по заетостта да потърси начин да се регламентира достъпа на тези граждани до пазара на труда в България - не само по процедурите съгласно Директивата за сезонна заетост, а и чрез сключване на международен договор между България и Република Узбекистан. Преговорите за този договор са в напреднал етап, като темата е обсъждана и на Съвета по трудова миграция към Министерството на труда и социалната политика.

„Вече имаме проект, който ще бъде изпратен на Република Узбекистан и очакваме, вече при редовното правителство да бъде подписана тази спогодба, тъй като тя ще улесни достъпа на тези граждани до нашия пазар на труда“, уточни директорът на Дирекция „Разрешителни и трудова миграция“ в Агенцията по заетостта. 

След Узбекистан, но второ място по наемане на чужди работници за летния сезон, е Киргизската република. На трето място са гражданите на Египет. На четвърто място е Турция, чиито граждани са известни с опита си в хотелиерство и ресторантьорство. Следват Непал и Индия.

А тази година се наблюдава нова тенденция - повечето работодатели в туристическия бранш са кандидатствали за работници от Индонезия. 

Условия на заетост - транспортни разходи, квартира и храна 

Според Директивата за сезонната заетост единственото задължение на работодателят е да поеме транспортните разходи на кандидата за работа от държавата по произход до България и обратно. Независимо от причината за прекратяване на трудовия договор, той е длъжен да поеме тези разходи.

По отношение на настаняването и на изхранването, директивата не задължава работодателя, но препоръчва тези условия да бъдат уредени в трудовия договор. Разходите за настаняването, ако са за сметка на работника, трябва да бъдат съразмерими с получаваната заплата, тоест да не се окаже, че наемът е по-голям от заплатата. Въпросът с изхранването е оставен на договаряне между страните.  

„Практиката показва, особено за сезонните работници в сектора по хотелиерство и ресторантьорство, че работодателите поемат както настаняването, така и изхранването за своя сметка. Такава практика забелязваме по трудовите договори, които получаваме. Иначе, съгласно директивата, е въпрос на договаряне“, уточни Георгиева. 

Проблеми с посредниците за работа в чужбина

Директорът на Дирекция „Разрешителни и трудова миграция“ в Агенцията по заетостта разказа и за проблемите, които се срещат при наемането на хора от трети страни за работа у нас. На първо място тя посочи наличието на неизрядни посредници, които свързват работодателите с чужденците. 

„Става въпрос за посредниците, които са в чужбина, и които предлагат на кандидатите условия на труд и заплащане, които са нереални. И чужденците, идвайки в България, виждат, че условията на труд не са това, което им е предлагано. И какво правят те? След като вече са получили български документ за пребиваване и работа, влезли са в държава от Шенген, най-лесно е да си вземат багажа и да оттук да търсят работа в друга държава членка. Това се наблюдава като тенденция през последната година - просто да използват България като трамплин. Това е много жалко за работодателите, които са платили на посредника, за да им намери тези хора, а са заплатили и самолетните билети на кандидатите. В крайна сметка се оказва, че след няколко дни работа или до месец-два-три този човек изчезва. В тези случаи работодателят е длъжен да уведоми МВР, което анулира разрешението за работа на чужденеца и ако този човек бъде хванат в друга държава членка, го връща у нас. Вече има такава практика. Въпросът е, че това не е добре за работодателя или за нашата държава, защото партньорските страни имат все пак претенции към България. Ако тези случаи зачестят, вече няма да се гледа с добро око на България“, добавя Георгиева. 

Затягане на режима за наемане на работници от трети страни

От 14 април 2026 година подаването на документи в Агенцията по заетостта за краткосрочна сезонна заетост се извършва единствено електронно. До този момент те са се подавали изцяло на хартиен носител, но след получени сигнали се оказва, че в някои от декларациите са подменени имената на чужденците, одобрени от работодателите. Нещо повече, случва се дори да се фалшифицира подписа на изпълнителния директор на приемащата компания. 

„Имаме сигнали от чужденци от Пакистан, от Бангладеш, които пишат на имейла на Агенцията по заетостта и се интересуват дали имат издадено разрешение или нямат, и прилагат въпросните декларации. Ние виждаме с очите си, че такива декларации не сме получавали реално. Бяхме сигнализирани за такива случаи и от ДАНС, и от „Гранична полиция“, обясни Лиляна Георгиева. 

Тя разказа, че често работодателите допускат грешки при подаване на документите на посредниците. „Най-често допусканите грешки -  объркани данни на чужденци, лични данни, несъответствие на длъжностите от списъка с трудовите договори. Продължаваме да получаваме трудови договори със заплата в лева вместо в евро. Сега се надяваме с електронното подаване на документите това вече да се избегне и да няма такива затруднения“, посочи директорът на Дирекция „Разрешителни и трудова миграция“ в Агенцията по заетостта.

Законодателни промени 

Съветът по трудова миграция е разгледал промени в Правилника на Закона за трудова миграция и трудова мобилност. Освен електронното подаване на документи към Агенцията по заетостта, което ще влезе в Правилника, се предлага процедурата за краткосрочната сезонна заетост, която е най-обемна като брой подадени заявления, да бъде децентрализирана. Това означава, че документите освен от Дирекция „Разрешителни и трудова миграция“ в Агенцията по заетостта, ще могат да се обработват и от бюрата по труда. Това от своя страна ще облекчи работодателите и ще намали сроковете за обработката им. 

„Заложили сме да се въведе по-облекчена процедура за работници от сектор „Туризъм“, които вече са рабитили в България. Ние предлагаме, когато има такива случаи, обработването на документите да става за 3 работни дни от Агенцията по заетостта, а не, както до сега - за 10 дни. Надяваме се тези дни промените да бъдат публикувани за обществено обсъждане и после трябва да минат и през Министерския съвет“, обясни Георгиева.  

Автор: Анелия Тодорова