Павел Колев, АбВи България: Следващите 10 години ще са истински предизвикателни за здравните системи в цял свят

Три са основните и най-големи предизвикателства пред фарма сектора у нас, споделя Павел Колев, кънтри мениджър на АбВи България от юни 2022 г. Преди да заеме тази позиция той е бил на различни ръководни позиции в стратегическия маркетинг на компанията в България и чужбина. Ръководил е регионалния маркетинг в областта на гастроентерологията, като впоследствие продължава кариерата си в глобалния маркетинг. На поста Управител на АбВи за България идва от позицията директор на бизнес направление „Имунология“ в Русия. Преди работата си в АбВи, Павел Колев е бил на различни позиции в Астра Зенека в България. Той е магистър по фармация от Медицинския университет – София.

- Г-н Колев, AбВи е сравнително млада компания, с присъствие от 10 години на фарма пазара. Доколко е възможно да се реализира в България един от основните принципи на компанията-майка, а именно да се изправяте и посрещате най-трудните здравни предизвикателства?

- АбВи е на скромните десет години като отделна компания, но ние сме горди, че при отделянето ни през 2013 г.,  успяхме да комбинираме традициите, знанията и опита на компания с над 100 години присъствие на глобалния фармацевтичен пазар с ентусиазма, погледа в бъдещето, а и наивността, ако щете, на предприемачеството и новото начало. Имах щастието да се присъединя към това пътешествие от самото начало и да наблюдавам от първа ръка формирането, израстването и развитието на нова фармацевтична компания, която за 10 години успя да достигне до №1 в САЩ и №2 в света по продажби за 2022 година.

АбВи наистина дойде на бял свят с амбициозната цел да намира решения на нерешени проблеми и предизвикателства за пациентите и здравните системи, или да е движеща сила в подобряването на грижата за пациента и повишаването на стандарта му на живот. Горди сме, че за тези 10 години успяхме да осигурим революция в лечението на хепатит С, където вече говорим за излекуване; да предоставим 2 нови алтернативи в имунологията, където винаги сме присъствали сериозно и имаме традиции и знания; да осигурим нов механизъм на действие за лекарите и пациентите с хронична лимфоцитна левкемия и остра миелоидна левкемия в онко-хематологията, както и да подсигурим възможност за достоен живот на пациентите с тежка Паркинсонова болест. Амбицията ни не спира до тук и АбВи разработва много други молекули в още повече терапевтични области. Що се отнася до България, бих казал, че в голяма степен успяваме да осигурим тези терапевтични възможности и за българските пациенти и лекари. Процесът не е лесен и минава през много перипетии, но аз съм оптимист, че когато всички страни в този процес слагаме пациента в центъра, можем да намерим решения.    

-  Кои всъщност остават най-големите предизвикателства пред фарма секторът у нас и има ли рецепти за по-бързото им преодоляване?

Всички знаем, че няма идеална система и винаги има какво да се подобри. За най-големи предизвикателства пред сектора бих посочил:

• Липса на предвидимост
• Сложен път на пациента
• Неясна рамка за колаборация и диалог

Липсата на предвидимост идва главно от фактa, че в България от 2019 г. работи Механизъм за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който, както си личи и по името му, има за цел да защити и предостави предвидимост на „разхода“ на държавата за лекарства. Този механизъм, обаче не осигурява такава предвидимост за фармацевтичните производители, тъй като е пряко свързан с бюджета на НЗОК, който, особено в условия на политическа криза е една доста неясна като размер и срокове величина. Казано с други думи, заложеният Механизъм при липса на бюджет или при бюджет, по-нисък от актуалните разходи за предходната година за лекарства, води до ситуация, в която фармацевтичните компании ще връщат към НЗОК по-големи суми от реализираните ръстове за текущата година, т.е. ще работят на загуба. В това няма много голяма икономическа логика, а и прави много непредвидимо бъдещето и инвестицията на сектора в България

В същото време, за да получи достъп до т. нар. скъпоструваща терапия българският пациент е изправен пред една доста тромава, времеемка и сложна система на предписване, одобряване и периодично преоодобряване. В тази бюрократична система, в имунологията например, отнема месеци на пациента, докато успее да получи нужното му лечение. Като компания ние сме пионери и експерти в така нар. пациентски програми, които да навигират пациентите в тази система. Това, обаче, заедно с икономическата непредвидимост за фармацевтичния сектор в България, поставя пред риск хиляди пациенти да не успеят да достигнат до терапията си, ако тези програми не съществуват.

И последно по отношение на рамката или дори платформата за колаборация и диалог, тя лисва на практика. Искрено се надявам, че с новото ръководство и фигури в МЗ и НЗОК, както и всички останали заинтересовани страни в здравеопазването, ще намерим начина, формата и вида на комуникация, която да даде шанса на всички страни да участват в един процес, който да начертае визията за развитие за следващите години, откъдето да станат ясни приоритетите, а оттам – и най-належащите действия, чрез които да подобрим системата на здравеопазване в България.     

-  Наскоро бяхте избран за член на УС на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) и то, само година откакто сте начело на AбВи за България. Знак за какво е този избор и как виждате ролята си в управата на организацията?

- АРФарМ е асоциация с име и позиция в България. Горд съм, че след 1 година в ролята ми на управител на АбВи България, имах възможността и бях сред избраните от членуващите фармацевтични компании, да бъда част от Управителния Съвет на асоциацията. Вярвам, че с останалите членове на УС - представители на научно-изследователските фармацевтични компании в България, ще намерим начин да работим заедно в посока на адресиране и решаване на изложените по-горе проблеми пред сектора и ще успеем да направим средата по-предвидима и по-прозрачна за компаниите. И, най-важното - ще помогнем на българските пациенти да имат достъп до иновативна терапия, когато им е нужна.

За мен има 3 основни приоритета за Асоциацията в следващия 2-годишен период:

• Репутация
• Нов поглед
• Инициатива   

Репутация на иновативната фармацевтична индустрия – време е ясно да напомним на обществото, че фармацевтичният бизнес създава и намира решения на неадресирани терапевтични проблеми и така спасява животи. 

Нов поглед – ние създаваме иновативни лекарства, ние сме Асоциацията на иновативните компании, време е да бъдем иновативни и в решенията, които предлагаме на политици, пациенти и общество. Националната здравна стратегия 2030 дава заявка за въвеждането на множество промени и Асоциацията трябва да бъде активна страна в изготвянето на тази стратегия заедно с всички институции, съсловни организации и партньори.

Инициатива – нужно е да бъдем все по-активни и все по-значим фактор в предлагането на решения на здравната система. Ние разполагаме с най-новите лекарствени технологии и “know-how”, имаме знанието какво трябва да се промени, и имаме възможността да помогнем в разрешаването на непосрещнати до този момент здравни потребности.

- Основният фокус на компанията е създаването на иновативни лекарства. Каква е визията ви за устойчив растеж, базиран на тази концепция през следващото десетилетие? 

- Следващите 10 години ще са истински предизвикателни за здравните системи в целия свят. Демографска криза, инфлация, политическа несигурност, нови технологии (вкл. AI) и дигитализация са само част от предизвикателствата и възможностите стоящи пред здравеопазването и пред фармацевтичния сектор като важен фактор в тази сложна система. Според мен, фарма бизнесът като цяло, ще играе ключова роля в еволюцията и развитието на здравните грижи. Не само в посока на създаването на нови терапии и решения, но и в партньорството с останалите заинтересовани страни в създаването на устойчиво здравеопазване, което поставя пациента в центъра и осигурява достъп до съвременна, навременна и ефективна здравна грижа за всички нуждаещи се. За целта трябва да има диалог, дългосрочна визия, приоритети и начертана стратегия.

Иска ми се да вярвам, че в България ще намерим правилната платформа и начин, по който този диалог и съгласувана стратегия да бъдат на дневен ред и осъществени.

За мен, първата и най-важна стъпка по този път е да сменим концепцията на здравеопазването от „разход“ в „инвестиция“. Само с този поглед можем да погледнем дългосрочно и да сменим подхода от „икономия“ в „стратегия“.