Приемът в училищата за половината от най-търсените професии у нас е по 100 места годишно

Завършилите професионално образование представляват 1/3 от работната сила сред населението в България на възраст 15-64 г., а коефициентът на икономическата им активност през 2023 г. е 82,8%, или с близо 7 процентни пункта по-висок от този на хората с общо средно образование (76,1%) и с близо 9 пр.п. по- висок от средния на страната (73,9%), се казва в изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според авторите на изследването показателите за заетостта и безработицата на работната сила с придобита професионална квалификация (ППК) също са сравнително благоприятни. Коефициентът на заетост на хората с ППК е 79,7% при 70,7% в страната, а на безработица – 3,7% при 4,4% в страната през 2023 година.

Броят на заетите с ППК през 2023 г. е 944 хил. души или около 1/3 всички заети в икономиката. Те обаче са разпределени неравномерно в икономическите дейности. Заетите с ПКК представляват над половината от заетите в „Добивна промишленост“. Между 40% и 50% са те в секторите „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ „Транспорт, складиране и пощи“, „Преработваща промишленост“ и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване“. Най-малък е делът на заетите с ППК в дейностите, в които обичайно се изисква висше образование, а именно „Образование“ (11%) и „Професионални дейности и научни изследвания“ (9%), отбелязват от ИПИ.

Професионално образование и пазар на труда

Според данните от изследването на ИПИ през учебната 2024/2025 г. план-приемът в професионалното образование е за над 36 хиляди ученици и представлява 59% от общия прием в средното образование. Професионалното образование през тази година обхваща 142 професии в 14 направления.  

За близо половината професии пък приемът е за под 100 места годишно. Докато някои професии наистина изглеждат екзотично и всички завършили трудно биха се реализирали, голяма част от типичните за техникумите в миналото професии – като Заварчик, Стругар, Шлосер, Строител - са малко застъпени и в тазгодишни прием (с по под 100 места), сочат резултатите от изследването 

Единствено професията Техник на транспортна техника присъства в план-приема на всяка една от 28-те области. В 27 области се учи за Готвач, а в 25 - за Ресторантьор, Икономист и Икономистинформатик.

От другата страна са професии, които се предлагат само в една област. Такива са общо 26 професии , сред които Бижутер в Пловдив, Кинолог в Монтана, Обущар в Пазарджик, Растениевъд в Стара Загора, Животновъд в Ямбол.

Кои професии се възраждат?

През настоящата година три професии, за които няма прием в предходните години, отново се възраждат.  Става въпрос за по 13 места (половин паралелка) в професиите Библиотекар (в Монтана), Дърворезбар (в Пловдив) и Оператор в минната промишленост (в Златица, област София). Същевременно шест от професиите, за които има прием през предходната учебна година, през тази не се предлагат - това са Музикант-вокалист, Техник-геолог, Корабостроителен техник, Работник в озеленяването, Камериер, Помощник-инструктор по фитнес.

Професионално образование и потребностите на пазара на труда

През 2024 г. около 2/3 от работодателите имат затруднения при намиране на търсените хора, а делът им нараства спрямо миналогодишното проучване, отбелязват от ИПИ.

Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията Архитектура и строителство, Техника и Производство и преработка – те формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти. В същото време приемът по тези три направления е с дял от 36% от общия прием.

Интересно е и съпоставянето на конкретните професии, които се търсят на пазара на труда и предлагат от професионалното образование.

За 15 от 20-те професии, за които са заявени  7 големи потребности, професионалното образование подготвя малко под 1% от приема или никакви кадри. За професията със заявена най-висока потребност – Строител с дял от 15% от всички търсени специалисти, приемът е едва 0,2% от започналите обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6% от заявените места, докато в професионалното образование те представлява по 0,3% от приема. Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери, сочат още резултатите от изследването на ИПИ.

Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години – периодът, в които сега приетите ученици ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда. Специалисти в направлението Стопанско управление и администрация се очаква да формират 34% от търсенето в средносрочен план – към тази година такова обучение обаче започват 10% от учениците според план-приема в професионалното образование.

Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2%, обучение в това направление са започнали 15% от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление Услуги за личността, където са 4% от бъдещите потребности от работна сила и 16% от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в техническите професии, строителството и производството, поясняват от ИПИ.

Дуално обучениее

Значението на обучението чрез работа (дуално обучение) е ключов елемент от професионалното образование и то е заложено като цел в редица стратегии, планове и документи вече повече от десетилетие. Повсеместното прилагане на тази форма обаче става с малки стъпчици, се казва в изследването.

В план-приема за професионално образование през учебната 2024/2025 г. дуалното обучение засяга едва 9% от учащите и това дори е най-високата стойност към момента. Малко над 3 хиляди (от общо над 36 хиляди) ученици са започнали професионалното си образование в дуална форма в 55 специалности (от общо 148). В деветте специалности с прием над хиляда ученици дуалното образование обхваща едва 6% от тях. Така например от общо 3 хиляди учащи за готвачи и ресторантьори само 200 са в дуална форма.

Най-много са учениците в дуална форма в специалностите Електротехник (299 или 1/3 от всички в тази специалност), Техник на транспортна техника (234 или един от всеки осем в тази специалност) и Машинен техник (234 или близо 2/3 от учащите). В пет специалности пък целият план-прием е в дуално образование, но става въпрос за специалности с много малък като брой прием – Текстилен техник и Десенатор на текстил (съответно 26 и 52 ученици в Сливен), Техник-технолог по експлоатация и поддържане на хладилна и Дуална форма на обучение (3345) Професионално образование (36129) Средно образование (61222)

 Липсата на дуално обучение в някои специалност буди сериозно недоумение. Така например не се предвижда нито една бройка за обучение чрез работа в реална работна среда при учащите за помощник-възпитател, социален асистент, фризьор, корабоводител, асистент на лекар по дентална медицина, животновъд, помощник в строителството, шлосер, заварчик, стругар и много други.

Областните данни показват, че Русе е първенец в дуалното образование като тази форма засяга 32% от учениците (351 от общо 1092 ученици в професионалното образование). След това се нареждат Габрово (28%) и Видин (24%). В осем области под 5% от учениците ще се обучават чрез работа, а в Перник – нито един (от общо 731 ученици).

Данните за основните показатели на професионалната квалификация на пазара на труда, за изучаваните професии и за потребностите от работна сила показват, че професионалното образование има ключова роля на трудовия пазар. В същото време то не изпълнява основната си цел да осигурява пряка връзка между търсенето и предлагането на кадри, а образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава, отбелязват от ИПИ.

Авторите на изследването са категорични, че е необходимо е да се въведе и задължение за намаляване на приема за професии, за които няма търсене на пазара на труда в последните пет години и съответно – увеличение за професии, които се търсят от работодателите

От ИПИ отбелязват още, че за 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности през следващата година, професионалното образование подготвя малко (под 1% от приема) или никакви кадри.  Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години.

Раздробяването на много на брой и силно специфични професии и специалности не позволява на завършилите лесно да 12 преминават от едно професия в друга при необходимост. Улесняването на възможностите за трансфер между специалности ще направи завършилите по-гъвкави. Връзката между образованието и заетостта ще се увеличи и чрез професионално ориентиране на учениците по време на целия курс на обучението, посочват от ИПИ.