Световната банка класира за първи път България сред държавите с висок доход

Общество

България е една от трите страни, които тази година преминават от категорията на държавите с по-висок среден доход в категорията на държавите с висок доход. Това става ясно от актуален преглед на Световната банка на държавите по ниво на доходите за 2024-2025 г. 

 България постоянно се приближава към прага на високите доходи със скромен растеж през целия период на възстановяване след пандемията, който продължава и през 2023 г., когато реалният БВП нараства с 1,8%, подкрепен от потребителското търсене, посочват в прегледа от Световната банка. 

 Палау също продължи възстановяването си след пандемията, като БВП-то на държавата се е върнало към предишните си равнища, нараствайки с 0,4% в реално изражение. При инфлация (измерена чрез дефлатора на БВП) от 8,1% номиналният БНД нарасна с 10,0%. 

Сред трите страни, според класификацията на Световната банка тази година в категорията на държавите с висок доход преминава и Русия. 

 Икономическата активност в Русия бе повлияна от голямото увеличение на свързаните с военната дейност дейности през 2023 г., а растежът бе стимулиран и от оживлението в търговията (+6,8%), финансовия сектор (+8,7%) и строителството (+6,6%), отчитат от Световната банка. Според анализа тези фактори са довели до увеличение както на реалния (3,6 %), така и на номиналния (10,9 %) БВП, а Брутния национален доход на глава от населението нараства с 11,2 %. 

Още четири държави - Алжир, Иран, Монголия и Украйна - бележат напредък и преминават през тази година от категорията на държавите с по-нисък среден доход в категорията на държавите с по-висок среден доход, става ясно още от актуалния преглед. 

Групата на Световната банка разпределя икономиките в света в четири групи по доход: нисък, по-нисък-среден, по-висок-среден и висок. Класификациите се актуализират всяка година на 1 юли въз основа на Брутния национален доход /БНД/на глава от населението за предходната календарна година. 

Класификацията на страните по категории на доходите претърпява значително развитие през периода от края на 80-те години на миналия век. През 1987 г. 30% от отчитащите се държави са класифицирани като държави с ниски доходи, а 25% - като държави с високи доходи. Ако преминем към 2023 г., тези общи съотношения са се променили до 12% в категорията на страните с ниски доходи и до 40% в категорията на страните с високи доходи.  

Мащабът и посоката на тези промени обаче се различават значително в отделните региони на света: 

  • През 1987 г. 100% от страните от Южна Азия са класифицирани като страни с ниски доходи, докато през 2023 г. този дял намалява до едва 13%. 
  •   В Близкия изток и Северна Африка делът на държавите с ниски доходи през 2023 г. е по-висок (10%), отколкото през 1987 г., когато нито една държава не е била класифицирана в тази категория. 
  •   В Латинска Америка и Карибския басейн делът на държавите с високи доходи се е повишил от 9% през 1987 г. до 44% през 2023 г. 
  •   В Европа и Централна Азия делът на държавите с висок доход през 2023 г. е малко по-нисък (69%), отколкото през 1987 г. (71%). 
Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Великобритания ще национализира един от най-големите железопътни оператори Avanti West Coast
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.
Зам.-министърът на финансите: По-високите данъчни оценки на имотите няма да променят такса „смет“
Санирането - на фокус във видеокаста на Obekti.bg
Румъния премахва таксите за преминаване по Дунав мост от 1 октомври
Криптоборсата Bitget спира тегленията след кражба на 350 млрд. долара при хакерска атака
Системата на КАТ се сринала при инсталиране на нова версия
Зеленски очаква добри финансови новини от Брюксел, Мерц обеща по-силна подкрепа за Украйна
Емилиян Георгиев става зам.-кмет с ресор „Обществено строителство“ в Столична община
Русия понижава прогнозите за добив и износ на природен газ
Бил Гейтс: AI е достатъчно мощен, за да причини смъртта на милиарди
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа