Управителят на БНБ: Присъединяването ни към еврозоната не е загуба на автономия

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев вижда нови възможности пред страната в комбинация с продължаваща фискална дисциплина. България се готви да приеме еврото през януари — важно постижение както за страната, така и за Българската народна банка (БНБ). Какви ще бъдат най-големите промени за икономиката и за обикновения гражданин?

В интервю за Global Finance Радев посочва, че присъединяването към еврозоната безспорно е стратегически етап за България.

"То е кулминация на години последователни усилия – постигане на макроикономическа конвергенция, институционално развитие и отговорна политика. За икономиката това означава по-дълбока финансова интеграция, засилено доверие на инвеститорите и по-голяма устойчивост спрямо външни шокове. За обикновения гражданин най-осезаемите ефекти ще бъдат практични: премахване на валутния риск с основните ни търговски партньори, по-ниски транзакционни разходи и по-голяма ценова прозрачност. Накратко – членството отваря нови възможности за устойчив растеж и просперитет. Но трябва да подчертая, че тези ползи ще се реализират изцяло само ако продължим дисциплинираните политики, които ни доведоха дотук"

На въпрос дали има притеснения, свързани с членството, Радев отговаря, че винаги има рискове, но те не произтичат от самото евро – а от начина, по който ще управляваме отговорностите си в рамките на еврозоната.

"Истинският риск е вътрешното успокоение: погрешното убеждение, че членството в еврозоната може да замени добрите национални политики. Това не е така. Напротив – участието в еврозоната засилва необходимостта от фискална дисциплина, структурни реформи и силни институции", казва Димитър Радев. 

Попитан как България може да избегне примера на Гърция да използва по-ниските лихвени проценти за прекомерни разходи, управителят на БНБ отговаря: "България има силна традиция на фискална предпазливост, а ниското ни съотношение дълг към БВП – едно от най-ниските в ЕС – е доказателство за това. През последните години тази дисциплина беше поставена на изпитание от политическа нестабилност и глобална волатилност, което доведе до известно разхлабване на фискалната позиция, което сега трябва да бъде коригирано. Важно е да се отбележи, че натискът за по-високи разходи рядко идва от домакинствата или бизнеса — той произтича от политически решения. Изкушението да се използват по-ниските лихви като оправдание за разхлабена фискална политика е добре познато. Затова утвърдената институционална рамка на България, основана на фискални правила и разумен надзор, е от ключово значение. Убеден съм, че фискалната дисциплина ще остане водещ принцип".

Членството в еврозоната означава, че БНБ ще загуби един от основните си парични инструменти – изискванията за минимални задължителни резерви, които в момента са 12% и не се олихвяват. Каква е алтернативата пред страната ни?

"Резервните изисквания ще бъдат хармонизирани с правилата на Евросистемата и БНБ вече няма да ги определя едностранно. Но е важно да припомним, че в условията на валутния борд – освен резервните изисквания – способността ни да водим активна парична политика и без това е силно ограничена. От тази гледна точка присъединяването към еврозоната не е загуба на автономия, а стратегическо надграждане. За пръв път ще имаме глас в оформянето на паричната политика на еврозоната чрез участието си в управленските органи на ЕЦБ. Това е съществен институционален напредък. В същото време БНБ запазва пълния контрол върху макропруденциалната политика, която остава мощен и гъвкав инструмент. Нашето участие в Единния надзорен механизъм допълнително засилва координацията и надзора. Този преход не е свързан със загуба на инструменти, а с тяхното модернизиране и интегриране в по-силна и по-цялостна рамка на политики", обясни Радев.

На въпрос какъв ефект може да има членството в еврозоната върху българските банки, управителят на БНБ припомня, че от 2020 г. България е част от Банковия съюз чрез рамката за тясно сътрудничество с ЕЦБ, която обхваща както Единния надзорен механизъм (SSM), така и Единния механизъм за преструктуриране.

"Членството в еврозоната ще доведе този процес до пълна интеграция. То означава по-високи стандарти на надзор, по-голяма прозрачност и по-голяма последователност в банковия сектор. Българските банки вече са под съвместен надзор в рамките на SSM, а очакванията – особено по отношение на капиталовата устойчивост и управлението – ще продължат да се повишават. Възможно е да последва известна консолидация, особено сред по-малките или по-слабо конкурентни институции. Но това отразява по-широки пазарни процеси, а не самото въвеждане на еврото. Ролята на БНБ остава непроменена: да гарантира финансовата стабилност, да защитава вложителите и да насърчава дългосрочната устойчивост на банковата система", добавя Димитър Радев.