Авторските идеи ще пробият в телевизията

У нас има голям неразвит потенциал от творци и таланти, голямата битка на идейно ниво ще бъде в сферата на телевизионното кино, казва Апостол Пенчев, директор "Телевизионни програми” в bTV Media Group

- Господин Пенчев, какви са плюсовете и минусите на факта, че турският сериал "Огледален свят" е най-гледаната ТВ програма? Как и колко това ще повлияе на решенията ви какви да са предаванията в праймтайма в бъдеще?

- Когато зрителите показват толкова категорично одобрение към една програма, трябва да се съобразим. Турските сериали са феномен, от който bTV успя да се възползва най-добре през последните години. Но стратегията на един устойчив пазарен лидер не трябва да се определя само от моментните предпочитания на публиката. След 13 години като водеща медия bTV носи по-голяма отговорност. Винаги сме били двигател на развитието на целия ТВ пазар. У нас има голям неразвит потенциал от творци и таланти. Ако ние като лидер не инвестираме в тях, никой друг няма да го направи. Всички очакват bTV да проходи пътеките - видяхте как БГ сериалите се появиха навсякъде едва след пробива на „Стъклен дом“.

Вярвам, че водещата медия не трябва да се отказва от иновациите, които са грабнали интереса на зрителите, защото това е правилният начин за правене на телевизия. Той е по-труден, защото означава производство на голямо разнообразие от предавания, с висока себестойност на продукция на час. Изисква и постоянно създаване на нови лица – нещо, което у нас се прави само от bTV. Много по-лесно е да заложиш на поредния сезон на един формат с голям брой епизоди с ниска себестойност и с вече познатите звезди. Лесният подход обаче, дори да донесе временни резултати, в дългосрочен план убива пазара.

Смятам, че всички програми, които вълнуват зрителя, имат място в ефира на най-гледаната медия. Искаме българската продукция да доминира в bTV, но няма да стане лесно, нито много бързо. Разчитаме на подкрепата на рекламодателите и останалите партньори в бранша като продуценти, кабелни оператори и др., защото залогът е създаването на истинска българска развлекателна индустрия, а не просто сглобяването на силен ТВ сезон.

- „Африка: звездите сигурно са полудели“ е най-гледаното риалити – отразява ли това някакъв тренд относно зрителския вкус към тези формати, върху който ще се фокусирате?

- Тенденцията, която успехът на „Африка“ показа, е, че зрителите са уморени от сходни предавания, както и от такива, които излизат с нови издания всеки сезон. Все повече ще се търси новото, смелото, неексплоатирано решение. Стратегията copy-paste, която прилагат останалите медии, вече не работи. Това се вижда ясно сега, в края на есен 2013, когато с няколко новаторски предавания (без да са световноизвестни формати) и с три авторски сериала bTV показа много голяма преднина в резултатите за сезона пред прекия конкурент. Разликата между нас и „Нова” е дори по-голяма, отколкото е била в най-добрите години на конкурента ни. С повече свежест, иновация и нови лица постигнахме повече от колегите, инвестирали огромни суми в скъпи, но многократно експлоатирани в България формати и звезди.

Екзотичните предавания дълго време отсъстваха от ефира, затова сега отново има глад за тях. След „Африка“ започваме работа по Survivor, който зрителите не са гледали от 2009 г. и очакват новия му сезон с нетърпение.

- В топ 50 на най-гледаните ТВ програми попадат най-вече риалити програми и сериали – как това ще се отрази на проекти за по-нишови предавания, например документални филми като рубриката „bTV Документите“? Лукс ли е подобно съдържание? И колко е важно една телевизия да има такова?

- Още от създаването на bTV сме надскочили статута на национален доставчик на забавления. Неслучайно в топ 50 попадат и новините и актуалните ни предавания. „bTV Документите” също е журналистически проект, макар и не подчинен на ежедневните новини. За него със сигурност ще има място в програмата ни (както вече се утвърди и рубриката „Непознатите“) и това е поредното предизвикателство пред зрителите извън комерсиалните проекти. Още повече че зад „bTV Документите” стои изключителен екип, с продуцент Венелин Петков.

- Каква промяна в тенденциите очаквате през следващата година – ще спрат ли определени формати да носят рейтинг и поради каква причина?

- Многократно експлоатираните формати и жанрове ще загубят зрители за сметка на новите и по-рядко излъчваните, както и за сметка на добрите авторски идеи. На идейно ниво голямата битка ще бъде в сферата на телевизионното кино. Българските сериали станаха задължителни за всяка национална телевизия, макар периодът на всеобща еуфория от тях да отмина. Един скъп и качествено заснет български сериал, но подчинен на скучна или далечна на зрителя история ще загуби битката с друг, който успее да грабне с драматургията си. Всъщност това е разковничето за успеха и на турските сериали – те печелят най-вече със сюжета си.

- Американската телевизия MSNBC преобърна модела за правене на сутрешни блокове и публицистични предавания – вместо шумен сблъсък на мнения по злободневни теми тя разчита на смислени гости, които могат да говорят за идеи и не са задължително популярни. Може ли такъв формат да има успех на българския ТВ пазар?

- Американският модел на сутрешна телевизия е много различен от европейския, а MSNBC е сателитен канал, с доста различна функция и аудитория от тази на bTV. В България се водим от дневния ред на нацията, който е свързан с политиката и бъдещето на държавата. Мястото за разговори за идеи е в предавания като „Преди обед“, където темите са пречупени през призмата на гости извън политическата арена. То също се утвърди като най-гледано в своя слот, което показва, че прилагаме вярната формула. 

- Какво ще спечели зрителят от конкуренцията между телевизиите?

- Конкуренцията е най-доброто, което може да се случи на частните телевизии. Този сезон например битката за зрители беше по-ожесточена и публиката получи по-голям избор. Всичко това обаче може да продължи само ако конкуренцията е лоялна. За съжаление, особено по време на криза конкуренти с доста по-слаби резултати прибягват до некоректни средства, за да се представят добре пред рекламодателите. Много пресен пример е изкуствено създадената полемика около системата за мерене на ТВ гледаемостта на ГАРБ, която най-накрая премина през независим одит. Колегите от „Нова” не подкрепиха одита, след това единствено те атакуваха системата чрез собствена интерпретация на резултатите, в същото време за втори път се опитват да въведат алтернативна пийпълметрия. В момента продължават да се позовават на ГАРБ, когато резултатите ги удовлетворяват, но ги отричат и цитират алтернативната система, когато не са доволни от ГАРБ. Отстрани това изглежда като незряло поведение на един изнервен играч на пазара. Но все пак „Нова” е втората по гледаемост медия у нас. Всяка нейна публична реакция може да създаде опасна неувереност на пазара. Сега може би някои рекламодатели са раздвоени, а без техните инвестиции е невъзможно да произвеждаме добро съдържание. От подобна „война“ не може да спечели нито една телевизия, но сигурният губещ е зрителят.

- Цитирам ви Стив Джобс: „Когато си млад, гледаш телевизия и си мислиш: има конспирация. Информационните мрежи са се съюзили с цел да ни оглупят. Но когато поостарееш, осъзнаваш, че работата (и бизнесът) им е да дават на хората точно това, което искат. Това е много по-депресираща мисъл“. Колко е депресираща за един програмен директор?

- Ако това е депресираща мисъл, нямаше да бъда програмен директор. Функцията ни е да предвиждаме, улавяме и възпроизвеждаме желанията на зрителите. Ако всеки бизнес работеше на този принцип, нямаше да има губещи. Така че за мен това е предизвикателство, възможност, още повече че работя за многомилионна публика. Освен това програмният директор не е сам. Имам екип от 50 специалисти само в bTV, работим с минимум 200 души от външните продукции, зад които стоят още 2000 на свободна практика. Общото ни правило е, че за да се задържим на върха, винаги трябва да търсим неотъпканите пътеки, да изпреварваме тенденциите. Това е нашият начин да се възползваме от натрупаното доверие към bTV и виждам, че зрителите го оценяват.

Елица Николова, списание „Мениджър”