Ако в България имаше ред

Докато не се сложи край на беззаконието и произвола, България няма да се оправи. Колкото по-бързо се наложи изводът, че най-важното е да има законов ред, толкова по-скоро България ще се превърне в нормална държава.

Не изминаха и няколко часа от медийното отразяване на конфликта между роми и българи в Гърмен, и вече чухме за пореден път познатите причини - системно неспазване на закона и дългогодишно бездействие от страна на институциите. Етническият елемент прави случая по-различен, но зад фасадата са скрити същите проблеми, които изскачат при абсолютно всеки конфликт в България. Икономически, политически, екологични, дори спортни теми рано или късно опират до един-единствен извод - законът не се прилага. Когато на улицата излязат производителите на домати, за да протестират, че не могат да продадат продукцията си, на повърхността изплуват различни обяснения. За едни виновен е Европейският съюз, че направил пазара общ, а българските домати трябва да се конкурират с гръцки, испански и т.н. За други виновен е Филип Димитров, защото „съсипа селското стопанство“, а за трети най-виновни са търговските вериги, защото търсели само трайни домати. Накрая се оказва, че отговорността е на митници, МВР и прокуратура, защото не преследват контрабандата на зеленчуци от съседни страни извън Европейския съюз. Но докато стигнем до отговора на въпроса, първите трима виновници вече са освиркани, протестиращите са уморени, а интересът на публиката е привлечен от следващия конфликт.

Серийно беззаконие

Абсолютно същият проблем се крие зад фасадата на останалите шумни истории, които попадат в новините. Цяла България се чудеше как така кмет може да си построи палат с кметската заплата, как така може да търгува със себе си, как може да декларира като имущество едно, а да ползва друго. Чуденето продължава и след разкритията за купуване на гласове, за масова сеч на горите, за строителство върху дюни, които някой някъде удобно записва като не-дюни. Във всички нашумели сюжети става дума за някого, който нарушава или не изпълнява закона, за още някого, който не контролила всичко това, и за още някого, който не разследва прикриването на схемите. Така стигаме до местните триади кмет-полицейски шеф-прокурор, които бетонират липсата на ред в свой директен или косвен интерес.

Поддържането на беззаконие е хранителната среда за възпроизвеждане на схемата. Пусни контрабандиста на пазара на домати, сподели печалбата с него, разпъни чадър отгоре му, направи останалите зависими, за да те изберат отново и кръгът да се затвори. Така е и в гетата, където общини и държава предадоха властта на мутрите, които да подчинят хората и да затварят кръга с необходимия брой гласове. Така е навсякъде.

Бомба в ръцете

Концентрацията на конфликти, в чиято основа стои липсата на ред, ще ни връща отново и отново към тази тема. И въпреки че директните послания към избирателя за „върховенство на закона“ и за „функциониращи институции“ обикновено не се радват на широк успех, поредица от социологически проучвания в последните години изтъкват като проблем №1 за българите именно липсата на ред и справедливост. Сега е дошъл моментът натрупваното през годините напрежение да се пука в различни сфери и на различни места и така повече хора да стигнат по болезнен път до извода, че най-важното е да има законов ред.

Интересът към бившата правосъдна министърка на Румъния Моника Маковей е знак точно за това. Българите са жадни за разкази за смели прокурори и вкарани в затвора министри. И никакви други приказки не могат да утолят тази жажда. Премиерът Бойко Борисов бе принуден да го признае. В продължение на седмици той обясняваше как не ни трябва румънски модел и как това били политически чистки. Близките до статуквото медии обвиниха г-жа Маковей в немислими неща, а неин коментар във връзка с искреността на Борисов по отношение на борбата срещу корупцията допълнително наля масло в огъня. Само два дни по-късно Борисов декларира, че е съгласен с всичко, което казва Маковей. Дошло е времето, когато вече никой не може да си позволи да твърди, че липсата на законов ред не е огромен проблем.

Иван Бедров, Дойче Веле