Алфа рисърч: Всеки втори българин не одобрява действията на правителството

Неодобрението на българите към правителство и политиците нараства значително. Това става ясно от изнесените днес данни от септемврийското национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“.

Те показват, че почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета. Привържениците на кабинета спадат до едва 18%. Само за едно тримесечие с 12% са се увеличили негативните нагласи към правителството.

Девет от дванадесетте ключови политики на правителството се определят като неуспешни, като над 70 на сто от анкетираните са недоволни от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката.

За първи път недоверието към премиера Борисов надхвърля доверието – 37% към 32%. От встъпването му в длъжност като премиер до сега, определящите се като симпатизанти на Борисов намаляват два пъти (от 60 на 32 на сто). Най-силна е загубата на доверие в областните градове и селата, сред пенсионерите и земеделските стопани. В по-малък мащаб критичните настроения започват да доминират също така и сред държавната администрация, свободните професии, малкия и среден бизнес.

От всички политики на кабинета само инфраструктурната печели симпатиите на мнозинството от българите (60%). От своя страна, Лиляна Павлова е единственият министър, еднозначно определян от общественото мнение като успешен. От януари до септември тя трупа всяко тримесечие по десет процента ръст в рейтинга си и в момента е най-харесваният политик на ГЕРБ в изпълнителната и законодателната власт.

Успоредно с негативните оценки за основни управленски политики, нараства и критичното за всяко българско правителство от последните петнадесет години усещане за политическо покровителство, корупция и влошаване на бизнес средата. 28% от пълнолетните българи смятат, че правилата в България дават шанс на всеки, който работи добре, да се развива. Наблюденията на 67% обаче сочат, че в икономиката успяват само близки до властта кръгове и фирми – мнение, което се споделя не само от бизнеса и заетите в частния сектор, но и от 63% от държавната администрация, която е най-запозната със задкулисието в разпределянето на европейски и бюджетни средства.

Корупция (42%) и непрофесионализъм на хората на ръководни постове (40%) са двата фактора, които анкетираните определят като основни за неуспехите на правителството в отделните сектори на икономиката. Тежестта, която общественото мнение им придава, произтича от факта, че тук е налице най-голямото разминаване спрямо заявката, с която ГЕРБ дойде на власт - да затвори разтворените преди него многобройни политически чадъри.

Година преди парламентарните избори за мнозинството от българите управляващите не изглеждат по-зле от предшествениците си, но са все по-малко убедителни в желанието си да се покажат като различна, некорупционна политическа сила. Честата промяна в позициите по основни проблеми, както и скандалите около фигури във високите управленски ешелони ерозират доверието в професионализма и порядъчността, които бяха поели ангажимент да наложат, заключават от „Алфа Рисърч“.

Един на всеки десет българи смята, че България се справя успешно с усвояването на еврофондовете. Всеки трети е на обратното мнение. 

Разочарованието от политиците и политиката, което съпровожда спада на доверието в ГЕРБ, води до три основни последствия в електорален план:

• Намаляващо желание за участие в изборите - почти всеки втори българин се съмнява, че въобще би гласувал на следващите парламентарен вот;
• Свиване на твърдите партийни симпатизанти;
• Нарастваща несигурност на сегашните електорални предпочитания – едва една трета от избирателите са убедени, че ще гласуват за партията, която в момента избират.

За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22,3% до 21,4%. Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели. Нейната подкрепа спада от 18,4% през юни до 16,1% през септември.

„Движение България на гражданите” и лидерът му Меглена Кунева бележат лек ръст в подкрепата: от 5,5% до 6,4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева.

ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган.

След раздялата на Синята коалиция всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС – 2%, а ДСБ – 1,3% от всички избиратели.

„Националистическо-патриотичният вот” постига около 220 хил.гласа, главни претенденти, за които са Атака (1,4%), ВМРО (1%), ГОРД (0,7%), партията на Валери Симеонов НФСБ (0,5%).