"Атака" призова парламента да реагира на териториалните претенции на Румъния

Парламентът да излезе с декларация по повод териториалните претенции на Румъния към страната ни, настоя лидерът на „Атака” Волен Сидеров в началото на днешното пленарно заседание.

„Партия „Атака” решително и категорично се противопоставя на претенциите от румънска страна за корекции на границите по континенталния шелф на двете страни. От оскъдната информация става ясно, че се отнася за посегателство над 17 кв. км, които в определен момент могат да придобият изключително значение по смисъла на бъдещите проучвания за наличието на нефтени и газови находища в Черно море”, заяви Сидеров от парламентарната трибуна, цитиран от „Дарик“.

Той добави, че ако се съди по предишния спор на Румъния с Украйна, въпросът се решава от международен арбитраж. „Министърът на външните работи на Румъния Кристиан Дяконеску твърди, че претенциите му идвали от стари нерешавани дълги години проблеми. Ние питаме как така изведнъж сега възникнаха тези проблеми и ако ги е имало, защо не са били повдигани през тези дълги години. Българската страна също би могла да предяви претенции за неправомерното предаване на Румъния на Северна Добруджа, населена с българи, през миналия век и представляваща изконна българска територия на румънската държава”, каза още Сидеров.

От „Атака” настояха Министерството на външните работи да реагира незабавно в полза на българския национален интерес. „Настояваме също така президентът на България да реагира незабавно”, добави лидерът й.

„Обръщам се към вас, госпожо председател, смятам, че Народното събрание също трябва да излезе с декларация по този повод и веднага да реагира на тези необосновани претенции от румънска страна”, каза още Волен Сидеров от парламентарната трибуна.

Напрежението се породи вчера след изказване на външния министър на Румъния Кристиан Дяконеску, който заяви, че „съществува спорна зона" между Румъния и България по отношение на държавната граница в Черно море, в което неотдавна бяха открити находища на газ и петрол, и между другото спомена, че трябва да бъде обсъдено и положението на т.нар. „румънско малцинство" в България.

Малко по-късно МвнР заяви, че България и Румъния водят преговори за делимитация на черноморските пространства от повече от 20 години, като последният кръг (17-ти поред) се е състоял през декември 2011 г. в София.

Преговорите текат в приятелска атмосфера и в контекста на желанието и на двете страни въпросът да се разреши чрез подписването на двустранно споразумение, се отбелязваше в изявлението. Въпросът не представлява проблем в двустранните ни отношения, които са партньорски, добросъседски и в духа на общата ни принадлежност към ЕС, се посочваше още в него.

В спора се намеси и президентът Росен Плевнелев, който заяви, че за да станат членове на ЕС през 2007 г., България и Румъния са подписали документи за липсата на каквито и да било териториални претенции между двете държави.

„Очевидно Румъния търси бързо решение на проблем, който не се поставя на масата като териториална претенция. Външният министър на Румъния говори за „нерешен проблем”, а не за териториална претенция”, заяви държавният глава.

Подобни проблеми, които съществуват от 20 години, не са териториални претенции, те не могат да бъдат решени с интервюта, има формат, има междуправителствена комисия – тя със сигурност ще си свърши работата. МВнР реагира светкавично и поиска обяснение от румънския посланик, каза Плевнелиев.

„Ние сме добри съседи с Румъния и това ще бъде доказано с действията по такива казуси, които изникват”, каза още президентът. "Считам, че до 15 април този казус ще бъде решен по европейски начин", допълни той.