Бизнесът: Заетостта ще се вдигне тогава, когато се увеличат инвестициите

„Докато не започнат да растат инвестициите, не може да се очаква да се повиши заетостта. Имам предвид качествени инвестиции, които създават устойчиви работни места и се основават на знанията на човешкия ресурс. А не такива, които са на базата на привилегии”. Това заяви в интервю за в. „Стандарт”, председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

По думите му години наред държавата стимулира инвеститори в трудоемки производства или услуги, с които се засмукват специалисти от другите сектори на икономиката. „Превърнахме се в държава на колцентровете и моловете. Тази луда политика продължава - създават се привилегии за тези, които разкриват много на брой работни места в производства с ниска добавена стойност. Затова доходите в страната ни са ниски”, коментира Данев.

Той обясни, че инвестициите може да дойдат отвсякъде. „Парите са мобилни. Първо трябва да видим ефективно ли се разходват нашите бюджетни средства, предназначени за инвестиции. Да вземем и факта, че имаме 34 млрд. лв. спестявания. Защо те не се влагат, а стоят в банките? Защото няма сигурност за инвестициите? Ние сме рискова страна. Тук огромна е ролята на управлението за промяна на оценката на риска. Нормативната среда е нестабилна, има възможност за търговия с влияние, а срещу предприемача и работодателя непрекъснато се създават настроения, че той е мошеник, измамник и т.н. Падението на успелите хора е най-голямото удоволствие за останалите. Това е част от зрелището. И то се подклажда от политиците. С катаджийски подходи искаме да управляваме икономиката - колкото може повече санкции и дори затвор за укрити осигуровки. Непрекъснато се мъчим да произвеждаме престъпници”, коментира шефът на БСК.

Според Данев един от основните проблеми, с които се сблъсква държавата и бизнесът е, че трябва да се създават работни места за хора с лошо или с неподходящо образование. „Защото 22 години замърсявахме трудовия пазар чрез неадекватна образователна система и с неглижиране на проблема с нискограмотното население. Строителният бум обхващаше тази работна ръка с ниска квалификация, но това време отмина и сега са нужни нов тип мерки. Трябва да търсим къде икономиката има потенциал да обхване тази нискоквалифицирана работна ръка. Такъв сектор е селското стопанство, където впрочем вече също изискванията към човешките ресурси нарастват. Там драматично е паднало производството в подсектори, в които сме били водещи износители - зеленчукопроизводство, овощарство, скотовъдство, биоземеделие. В момента над 85% от храните у нас са от внос. И този дял е нараснал с 12 пункта през последните три години. Там обаче трябва да се привлекат инженерите, които да организират управлението”, убеден е Данев.

На въпрос какво решение предлага, за да се подобри бързо бизнес средата, председателят на БСК обясни, че преди всичко е необходима нормативна стабилност - не може държавата да променя непрекъснато законодателството. „Ще дойде ли вече инвеститор в соларните централи например? Трябва да се въведе парламентарен борд - да не се променят закони, които не се изискват от европейското законодателство. У нас непрекъснатите промени в законите не почиват на принципи, а в тях се целеполагат интереси. Другото наше предложение, което непрекъснато повтаряме, е да се въведе най-после електронното правителство. Да се поръча на външен изпълнител да го направи „до ключ", вместо да чакаме с години. Например можем да поканим хората, изградили естонското електронно правителство. Това веднага ще доведе до минимизиране на корупцията и оптимизиране на състава на администрацията, оттам - на административните разходи и такси”, допълни Данев.