Бизнесът трябва да задава критериите в професионалното образование

Важно е работодателите на местно ниво да казват от какви професионалисти имат нужда. Бизнесът трябва да задава потребностите си. Необходимо е той да изказва какво очаква от кадрите на изхода на професионалните учебни заведения в България.

Това заяви на конференция днес Милчо Димитров от Балканския институт по труда и социалната политика. Той представи първия анализ на системата за осигуряване качеството на професионалното образование и обучение в България. Анализът е изготвен от института по поръчка на МОМН. Целта му е да определи пропуските и положителните страни в българската система за квалифициране.

Държавните и местните партньори трябва да си сътрудничат в определянето на критериите за качество на професионалното образование в страната, каза Димитров. Според него в процеса на прием в професионалните училища у нас трябва да се включват възможно повече участници от страна на работодателите, които трябва да определят от какво има нужда конкретното населено място.

"В някои градове има недостиг на професионалисти като инженери или кадри с умения, необходими в автомобилната индустрия, въпреки че има такива учебни заведения. В този случай трябва в професионалните училища да бъдат открити нови паралелки", заяви той. "Анализът на професионалното образование у нас сочи, че в обществения климат се е оформило разбирането за т.нар. непрестижни професии. Това разбиране трябва да бъде оборено, както в другите държави", каза още Димитров.

Доставчиците на професионално образование и обучение в България са два вида – държавните професионални училища и сертифицираните центровете за професионално образование. Първите са 490 на брой, а вторите – 830. Общо броят на доставчиците на този вид образование е над 1300. Между двата вида учебни заведения обаче има конфликт, защото центровете използват материалната база на училищата и в тях преподават същите учители. Всички центрове трябва да обучават свой потенциал от преподаватели и да инвестират в необхофимото оборудване, за да няма конфликт на интереси.

Някои от учителите в анкетните карти на анализа на Балканския институт чистосърдечно си признават, че тяхната компютърна подготовка изостава от тази на учениците. Това ги кара да се чувстват не достатъчно компетентни, обясни още Димитров пред държавните представители, синдикатите и десетките учители на конференцията. Преподавателите в информационните технологии или в автомобилната промишленост трябва непрекъснато да актуализират познанията си. Няма начин хората в професионалното образование да преподават, както много други техни колеги, по същия начин както преди двадесет години.

Необходими са усилия от страна на всички играчи на пазара на труда. Браншовите организации на работодателите трябва да изказват интереса си. Липсва ясно позициониране на ролята на държавните институции в определяне на качеството на професионалното образование. Изискванията за качество не са дефинирани и системата от показатели за оценка на качеството не е изградена.

У нас липсва национално осъзнаване и разбиране на потребността от развитие на професионалното образование и обучение, каза още Милчо Димитров. Основните изводи от анализа на правната рамка в професионалното образование и обучение в България сочат че, че липсва дефиниция на качеството. Липсва регламентирана система за професионалните и квалификационни стандарти.

Системата с критерии за установяване на качеството на професионалното образование и обучение у нас се разработва в рамките на образователната реформа. Работата по нея се вписва в прилагането на приетата от ЕП през 2009 г. Препоръка за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качеството на професионално образование и обучение. Целта на препоръката е да унифицира критериите за този вид обучение във всички държави на ЕС.