Бюджет 2014: Социални ангажименти, липса на големи рискове и необходимост от още реформи

Предложеният проект за бюджет 2014 като цяло се вписва в очакванията създадени през последните няколко месеца от управляващата коалиция. Проектът представлява смес от обявени социални обещания и някои политики, насочени към насърчаване на заетостта, образованието, здравеопазването и регионалното развитие. Повечето от тези политики са силно зависими от постигането на приходните цели, като се има предвид че правителството планира дефицит от 1,8% от БВП, близо до законовия лимит от 2%. Това не позволява големи отклонения от плана за разходите, което от своя страна представлява риск пред изпълнението на целия спектър от предвидените политики, особено имайки предвид, че планът за приходите също разчита на несигурен позитивен ефект от по-добра данъчна събираемост.

Икономически изгледи

Правителството очаква ръстът на БВП да се ускори до 1,8% през 2014 г. Повишението, макар и като цяло умерено, е по-голямо в сравнение с прогнозите както на ЕС, така и на МВФ, които очакват съответно ръст на БВП от 1,7% и 1,6%. Правителството очаква най-голям принос за ръста през 2014 да дойде от силен ръст на износа, основно от по-високо външно търсене от търговските партньори от ЕС. Трябва да се отбележи, че предходното правителство, водено от ГЕРБ, разчиташе на подобен икономически растеж в проектобюджет 2013, въпреки че в действителност беше далеч по-нисък, което доведе до силно отклонение от поставените цели за данъчните приходи и се наложи актуализация в края на юли тази година.

Финансовото министерство не очаква силен ръст на трудовия пазар. Нивото на безработица се очаква да спадне леко до 12,6%, докато нивото на заетост - да се повиши с едва 0,5 пункта, което е недостатъчно, за да стимулира домакинствата да повишат потреблението си до заложените нива. В допълнение, продължаващата политическа несигурност може да доведе до забавено възстановяване на потреблението. Междувременно прогнозните индикатори все още не отчитат подобрено бизнес настроение в краткосрочен план, от което вероятно инвестиционната активност ще бъде изключително зависима от степента  на усвояване на еврофондовете и може би от кредитирането от ЕИБ и Българската банка за развитие.

*БООК = брутно образуване на основен капитал

** ИПЦ= индекс на потребителските цени

Основни рискове за приходите

Кабинетът залага общ ръст на приходите с 1,6% за 2014 г., изцяло постигнат от по-висока данъчна събираемост, която се очаква да нарасне с 6,5% на годишна база. Като изключим събираемостта на осигуровките, прогнозата е данъчните приходи да се увеличат с 7,8 на сто. Значителен ръст има при ДДС и акцизите, с повишена събираемост от съответно 8,2% и 6,4%, които основно допринасят за планирания ръст на приходите.

Не на последно място, едно от основните очаквания за по-високите данъчни приходи е подобрената събираемост на данъците. Засега не се виждат индикации за подобно подобрение. Предложените мерки, свързани с тези очаквания включват механизъм за обратно начисляване на ДДС при търговия със зърно и по-стриктен контрол на стоки с повишен фискален риск. Очаква се те да донесат 620 млн. лв. нови данъчни приходи през 2014, но резултатът може да се окаже силно надценен.

Обещани значителни политически мерки

Като цяло проектобюджет 2014 и тригодишната бюджетна рамка за 2014-2016 показват, че кабинетът спазва обещаната политическа рамка за мандата си към момента. Въпреки това голям брой мерки, с изключение на социалните обещания, или не са включени, или са заложени в по-малка степен от очакваното.

Правителството вече пое ангажимент да реформира образователната система чрез промени в модела на финансиране и като представи по-прозрачна стратегия след 2014. Положително е, че проектобюджетът предвижда промяна във финансирането на основното и средното образование. Университетите също ще получават субсидии по нова система, обвързана до голяма степен с изискванията на пазара на труда. Въпреки това, като цяло, разходите за образование като процент от БВП ще нараснат доста слабо от планираните 3,7% през 2013 на 3,8% от БВП през 2014г. Бих искал да видя по-голяма решителност на кабинета да постави образователната реформа като свой основен приоритет.

Реформата в здравния сектор беше в отстъпление по време на правителството на ГЕРБ, което доведе до ниско качество на услугите и висока задлъжнялост на болниците. По тази причина управляващите партии БСП и ДПС поставихме сектора като приоритетен особено след риска от дефицит в НЗОК. Решителността за тази реформа е по-голяма, но важните мерки за нея се свеждат до заделяне на по-голям дял от осигуровките за НЗОК като част от процеса по децентрализация и въвеждането на втори стълб за частно здравно осигуряване, който цели да прекрати монопола на НЗОК в здравния сектор.

Правителството също така ще децентрализира публичния сектор и ще прехвърли повече права на общините, в отговор на предизборни ангажименти. Директните трансфери към общините ще се увеличат с 3,5% през 2014, въпреки че в абсолютни стойности става въпрос за едва 81,5 млн. лв. Положително е, че правителството ще създаде инвестиционна програма на стойност 500 млн. лв. за финансиране на инвестиционни проекти в регионите. Като цяло смятаме, че програмата ще подпомага общинските инвестиции, както и процеса на усвояване на евросредствата на регионално ниво. От друга страна има риск преразпределението на средствата от програмата да се докаже като неефективно при липсата на ясно обявени критерии за оценка на кандидатстващи проекти.

Относно социалните ангажименти правителството планира да въведе цял спектър от мерки. Минималната работна заплата ще нарасне с 30лв. до 340лв. Пенсиите ще бъдат увеличени с 3% от първи юли 2014 заради индексация, отчитаща два компонента: годишната инфлация и средния ръст на осигурителния доход. Пенсионната възраст остава непроменена, докато таванът на пенсиите се повишава с 9,1% заради по-високия максимален осигурителен праг. Общата стойност на трансферите за помощи и компенсации се увеличават с 9,8% до 959,5 млн. лв. Единствените съкращения са свързани с програмите за заетост, което допълнително засилва опасенията ни за пазара на труда и възстановяването на потреблението през 2014, въпреки че социалните плащания би трябвало да повишат разполагаемия доход на домакинствата.

Друго основно перо в бюджета е подобряването на икономическата среда и серия мерки- вкл. единна сметка за осигурителни плащания и отчитане на ДДС в реално време за малки и средни фирми, насочени към намаляване на междуфирмената задлъжнялост. Малките и средни фирми ще се възползват и от по-лесен достъп до обществени поръчки. Правителството ще изпълни ангажимента си за преференциални условия за корпоративен данък в регионите, където нивата на безработица надхвърлят националните с 25%. Предвидено е също и намаляване на административната тежест за бизнеса. Като цяло смятам, че тези политики ще намалят влиянието на факторите, влошаващи бизнес средата.

Заключение

Имайки предвид рисковете пред приходната част на бюджета и склонността на правителството да насочва усилията си в слоевете на обществото с ниски доходи чрез увеличаване на социалните плащания, смятам, че фискалната консолидация ще бъде забавена до средата на мандата. Очаквам кабинетът да срещне трудности при постигането на по-нисък дефицит следващата година и дупката в бюджета вероятно ще остане на законовата граница от 2% от БВП, какъвто е и планът за 2013. Резервът за непредвидени плащания ще бъде значително по-висок през 2014, като се повишава с 46% до 990,6 млн. лв., но предишният опит дава индикации, че този резерв рядко се запазва, тъй като правителството не е длъжно да се отчита пред парламента решенията си за тези харчове.

От гледна точка на реформи виждам важни политики, насочени срещу настоящата стагнация в икономиката. Въпреки това цялостният им ефект ще бъде ограничен, тъй като не са на широка база, а доста специфични. Структурните дефицити са свързани основно в енергийния сектор и пазара на труда и не са основен приоритет в политическата рамка, което вероятно ще забави решаването им до средата на мандата. Колкото до социалната политика, ще увеличи разполагаемите доходи за домакинствата и ще насърчи частното потребление, но имайки предвид очакванията за продължаващи високи нива на безработица, като цяло ръстът на потреблението може да се окаже под очакванията.

Георги Кадиев, специално за "Мениджър Нюз"