Вдигат до 500 000 лв. глобата за облаги чрез престъпна дейност

От 100 000 лв. на 500 000 лв. се увеличава максималният размер на имуществената санкция, която може да се наложи на юридическите лица в случаите, в които реализираната от тях в следствие на престъпна дейност облага е с неимуществен характер или нейният размер не може да бъде установен. Това е една от промените заложени от правителството в Закона за административните нарушения и наказания.

Предвижда се разширяване на кръга от престъпления, извършването на които би могло да бъде основание за иницииране на производство, в случай че престъплението е довело до обогатяване или е създало условия за обогатяване на юридическото лице. Производство за налагане на имуществена санкция на съответното юридическо лице ще може да се образува и в случаите на представяне на неверни сведения за получаване на кредит или за получаване на средства от европейски фондове, при избягване на установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез сделка с търговско предприятие и при общото длъжностно престъпление.

Чувствително се разширява обхватът на предвидената допълнителна санкционна мярка за въздействие по отношение на юридическите лица – отнемането в полза на държавата на облагата, придобита вследствие на престъплението, като се предвижда да се отнемат не само преките, но и всички непреки облаги. За първи път в законодателството се предлага дефиниция на понятията „пряка” (всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението) и „непряка” (придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението) облага. Тази дефиниция ще улесни значително законодателя при последващо определяне на подлежащите за отнемане в полза на държавата имущества по реда на други нормативни актове.

Предвижда се промяна на родовата подсъдност в производството. Като първа инстанция по тези дела ще действат окръжните съдилища по седалището на юридическото лице, а като въззивна ще се произнасят апелативните съдилища. За юридическите лица, които нямат седалище на територията на България, компетентен да се произнесе ще е Софийският градски съд.

Съществен момент на законопроекта е въвеждането на правна възможност за възобновяване на производството като важна процесуална гаранция за правилното приложение на Закона и недопускане на правни последици от съдебни актове, постановени при съществени пороци на волята на съдебния орган, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет. Искане за възобновяване ще може да прави съответният окръжен прокурор, както и юридическото лице, на което е наложена имуществена санкции. В тези случаи искането ще се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд, който ще действа като контролно-отменителна инстанция. Подробно са описани случаите, при които може да се иска възобновяване на производството. Сред тях е и решение на Европейския съд по правата на човека или на Съда на ЕС.