Висшистите у нас масово се занимават с нискоквалифициран труд

Няма единна държавна политика по реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с националните потребности на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование. Това е един от изводите в одит, направен от Сметната палата на изпълнението на реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда за периода от 1 януари 2009 г. - 31 декември 2012 г.

Едва една четвърт от завършилите работят на позиции, изискващи висше образование. Близо половината от завършилите, които са си намерили работа, са на длъжности, изискващи по-ниска степен на образование. Т.е., много малко са младежите - висшисти, които работят на позиции, изискващи висше образование. По-голямата част от тях се реализират на позиции, изискващи по-ниска степен на образование.

Не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на икономиката. Това създава риск за неадекватни управленски решения при разработване на стратегии и политики в областта на пазара на труда и на висшето образование., коментират от Сметната палата.

Степента на подготовка на студентите не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична. Предприетите действия от Министерството на образованието, младежта и науката за подпомагане на практическите стажове и кариерното ориентиране на студентите са неефективни и не допринасят за подобряване на връзките на висшите училища с пазара на труда, се казва в доклада на Сметната палата.

Сътрудничеството с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво чрез различни схеми и програми създава условия за подобряване на връзката на образованието и обучението с потребностите на пазара на труда, е записано още в документа.

В България действат 51 акредитирани висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, със 185 факултета, 15 филиала, 20 колежа, 55 департамента, 8 академични направления, 13 центрове и 5 института. Най-наситена е мрежата от висши училища в Югозападния регион, като само в София те са 22 или 43 на сто от всички висши училища у нас, следван от Южен централен регион със 7 висши училища в Пловдив и Североизточен - с 5 висши училища във Варна.

Приемът на студентите във висшите училища е по 52 професионални направления от 9 области на висшето образование, регламентирани в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и по 25 специалности от регулираните професии в 5 от тези области. Най-голям е утвърденият прием за обучение на студенти в държавните висши училища в професионалните направления от област „Социални, стопански и правни науки”, който заема 34 - 35 на сто от утвърдения и 35-36 на сто от реализирания прием по професионални направления от всички области на висшето образование. Тази тенденция е налице през целия одитиран период.