Волен Сидеров разкрива български следи в Италия

Малко българи знаят, че в Италия ние имаме много силно присъствие още преди векове, разказа лидерът на "Атака" и председател на групата за приятелство с Италия в българския парламент Волен Сидеров, който е на посещение в Рим с премиера Бойко Борисов.

Един от много известните професори в първия университет в Европа – Болонския, през ХІІ век се казва Булгаро де Булгарис, известен още като „Златната уста”. Бил е преподавател, оратор, юрист. Близо до Милано допреди век е имало графство, което се казва Булгария. В двора на Болонския университет е имало църква, която се казва „Санта Мария деи Булгари” – „Света Мария на българите”. Вътре преди няколко десетилетия професор Атанас Божков открива, че има стенопис на княз Борис І. В самия град Болоня допреди да го реконструират през последните десетилетия е имало площад „Корте деи Булгари”, т.е. – българския двор. Тук има много ярки следи, топоними, имена, които сочат наше присъствие, например – на Алцековите българи, които идват през VІІ век, след това има богомили, които пренасят учението си. След падането на България под турска власт също няколко вълни пристигат тук, разказва Сидеров, цитиран от "Фокус".

В отряда на Джузепе Гарибалди има 23-ма българи. Най-известният от тях е капитан Петко Войвода, другият – Димитър Общи. Той получава почетен знак – кавалер на италианското кралство. Доктор Капчев пък е личен доктор на Гарибалди, припомня лидерът на „Атака”.

Още по-малко известно е, че в нашето опълчение, което се сражава на Шипка през Освободителната война, участват трима италианци доброволци – Алфонсо Иноченци, Франческо Рива и Леоне Кандоре. Рива получава Георгиевски кръст за храброст за боевете при Шипка, Стара Загора и Шейново. След Освобождението дори остава в България, където създава семейство.

По думите на Сидеров много интересна подробност има за мощите на Свети Кирил. „В базиликата „Сан Клементе” има една крипта, в която е саркофагът. Но самите мощи не са там, а са на първия етаж. Защото в началото на ХІХ век Наполеон влиза в Италия, превзема Рим и иска да започне строеж на големи булеварди. Един от плановете засяга и базиликата „Сан Клементе”, дори разрушават оградата, но слава Богу, Наполеон губи войните и това спира ликвидирането на църквата. Един аристократ - граф Винченци, изнася редица реликви, когато Наполеон влиза в Италия, и дълги години ги съхранява в имението си. Един от монасите – ирландец на име падре Бойл, който е предстоятел на църквата, през 1962 г. попада на следа, изнамира имението на наследниците на графа и връща мощите на Свети Кирил, но ги слагат на първия етаж, където е стенописът, а не долу в криптата”, раказва Сидеров.