Да си беден излиза скъпо

На входната врата на сградата, в която живеете, някой е поставил лист хартия с размер А4. Той ви информира, че във вторник, 21-и, между 12 и 15 часа ще бъдете посетени от “Софийска вода”. При лош късмет пътуването ви от работа до дома и пак обратно може да означава, че ще изгубите 4 работни часа – т.е. половин работен ден. Всяка година в България се губят стотици хиляди работни часове, за да могат компаниите и някой, който не ни е толкова необходим, да си свърши работата.

Това, разбира се, е само един малък пример за система, която ни губи времето – а ако прибавим контактите с властите, посещенията на пощенските клонове, ужасната инфраструктура, загубата на два дни, ако сте изгубили шофьорската си книжка, реденето на опашка, за да си получите заплатата, и после на друга, за да си платите сметките...Ако някой местен икономист изчисли поне част от изгубеното време и парите, които то ни струва, вярвам, че резултатът ще е много интересен. Или по-вероятно – много плашещ.
Помолиха ме да сравня и евентуално да изтъкна някои различия между една страна като Швеция, откъдето всъщност идвам аз, и България. Текстът, разбира се, изобщо не е научен – но мисля, че моите примери показват една тъжна стара истина, която гласи, че да си беден излиза скъпо. Инвестициите, които пестят пари и време, струват пари. Което ни води до следващата тъжна истина – за да забогатееш, трябват пари.

Първото нещо, което забелязваме, е, че в Швеция почти всичко е направено така, че да бъде лесно и ефективно за гражданите. Разбира се, това не е станало, защото някой политик или власт искат да бъдат добри с нас. Те обаче са пресметнали разходите, както и какво печелим, ако намалим загубата на време колкото се може повече. Загубата на време често е загуба на пари. А загубата на време има много лица. Едно прозрачно общество с минимална бюрокрация е не само по-ефективно и следователно икономически по-успешно, но и често по-добро място за хората, които живеят в него. (продължава на следващата страница)

Ние нямаме много документи, които трябва да носим, както е тук. Имаме една лична карта или шофьорска книжка с персонален номер и бар код, който дава цялата необходима информация за нас. Колите ни имат стикер на регистрационното табло, който дава на полицията възможността да знае това, което й трябва. Не ходим в банки, защото заплатите и пенсиите ни се превеждат по карта, и рядко използваме пари в брой. Годишната ни данъчна декларация е готова за 20 секунди по интернет. Никога не седим вкъщи, за да чакаме някой от топлофикация или ВиК да ни посети. Вместо това пощальонът оставя бележка, в пощенска кутия, която в нашия случай е монтирана на вратата на апартамента ни, така че бележката се оказва на пода в хола ни. Тя ни казва, че е време да проверим уредите си След това записваме показанията на уредите в електронна сметка. Ако те са същите като отчетените от компанията-доставчик на услугата, никой няма да ни потърси още една година. Вместо това банката плаща сметките, когато дойде време за това, а после ни изпраща квитанцията в същата тази пощенска кутия. Ако искате да спестите хартия и да спасите няколко дървета, можете да поискате да ви я изпращат по електронната поща.

В някои райони на Стокхолм мобилният ви телефон изпълнява тройна функция. У дома ви той използва наземната мрежа и вие плащате като за някогашните стационарни разговори, на път за работа функционира като ваш личен мобилен апарат, а в офиса използва номера на компанията ви. Разбира се, по всяко време вие можете да бъдете открити и на трите ви телефонни номера. Технологиите ви улесняват и в същото време ви спестяват пари. В Швеция 99% от хората имат достъп до компютър. Този факт е резултат от проект, финансиран частично чрез намаляване на данъците за всички, които работят и искат да си купят компютър. Следствие на това е и, че всички училища имат компютри за децата. На първо място този проект имаше за цел да подкрепи демокрацията – всеки би трябвало да има право на достъп до компютър. Но в крайна сметка можете да го разглеждате и като взаимно изгоден проект. Днес, 17 години по-късно, населението на Швеция има едни от най-високите компютърни умения в света – което, разбира се, е от полза за бизнеса и за целия трудов пазар. Разходите за една такава идея и инвестиция са се изплатили с лихви отдавна.

Ние никога не ходим в пощенските клонове. Причината за това е много проста – дори нямаме такива. Ако си купя книга от Amazon или получа подарък за рождения си ден от леля си, си ги вземам от най-близката бакалия. И в този случая шведската държава не прави това само за да ме улесни. Парите, които се спестяват, в комбинация с простия факт, че това е малка промяна към по-добро за мен, ме карат да съм доволен. А иначе тези пари биха могли да се използват за по-добри цели.

Ето за какво става въпрос – за решения, които създават взаимно изгодни ситуации. Ако нещо е по-лесно и по-ефективно за мен и за всички други граждани, то е по-добро и за държавата.

През зимата градът винаги обезопасява всички улици и тротоари. Ако отново пренебрегнем неудобството и болката от счупения крак, можем да погледнем този факт през призмата на националната икономика. Цялото здравеопазване в Швеция е безплатно. На данъкоплатците обаче всеки счупен крак им излиза по около 10 000 евро. Ако пострадате, вие трябва да си стоите у дома и да не работите около месец, като междувременно получавате 90% от заплатата си. Както разбирате, само няколко избегнати инцидента изплащат разходите за посипването с малко пясък на леда по тротоарите. Печелите от това, че не си чупите крака.

Един малък, но хубав според мен пример за взаимно изгодна ситуация са “помощниците на уличното движение”. Стокхолм, който е двойно по-голям от София, няма никакви проблеми с трафика. Инфраструктурата има голяма заслуга за това. Но естествено винаги могат да се появят проблеми заради катастрофи, спукани гуми или свършило гориво. Оказа се, че един умен млад икономист седнал на бюрото си в градската управа и направил следната сметка. Да кажем, че заради проблеми с движението в пиков час в някоя лоша сутрин 5000 човека закъснеят за работа с половин час. Това прави 2500 работни часа само в този конкретен ден. Идеята на икономиста била, че ако успеем да помогнем на затруднените шофьори много бързо и така решим проблема със задръстванията, изгубените работни часове ще бъдат намалени наполовина.

От много години “помощниците на уличното движение” са паркирани отстрани на големите пътища в Стокхолм, готови да помогнат – да решат проблемите при някой по-незначителен инцидент, да асистират на жена с малко по-дълги нокти да смени гума, да долеят няколко литра бензин в нечия кола. Тази услуга не струва нищо. Това, което обществото печели от нея, е повече от достатъчно. Жената с дългите червени нокти, данъкоплатците, работодателите - всички обичат тези помощници.

Това е контекстът – всяко дребно нещо, което прави малко по-лесен живота на обикновения човек, прави и обществото като цяло по-добро. Това може да стане чрез някоя много напредничава технология или чрез множество хитри решения. Но може да стане и просто като се помогне на някого да смени спуканата гума в понеделник сутрин.

Всяко общество и всяка страна са единствено сбора от хората, които живеят в тях, и техните идеи и решения.

Йохан Карлсон за „Мениджър”