Двете лица на Русия в България

Конфронтацията между русофили и русофоби, която в България има дълга история, придоби нова актуалност покрай кримската криза. В учебниците по история Русия все още е представяна като "освободителка на българите от турското робство". Според историка проф. Пламен Цветков, това е чиста пропаганда: „От десетилетия тази пропаганда е проникнала в учебниците и медиите, а хората масово още не знаят, че Санстефанският договор е всъщност акт за безсрочна окупация на България от руската армия, като това е част от големия замисъл за имперската експанзия към Цариград, Босфора и Дарданелите”, твърди историкът. Той смята, че за възникването на феномена „русофили-русофоби“ допринася и дълбокият комплекс за малоценност на българите спрямо Турция и всичко турско. В резултат от него българите лесно се поддават на проруската пропаганда, посочва Цветков. Според него детронацията на княз Александър Батенберг, извършена от верни на Санкт Петербург офицери, поражда първото разцепление сред българите заради плановете на Русия да подчини младата държава, а руският император-самодържец да бъде обявен за неин върховен владетел. „Възглавената от министър-председателя Стефан Стамболов съпротива срещу руските намерения е определена тогава като русофобска. Документирано е, че това разделение между русофили и русофоби всъщност е измислено от руската агентура в България”, посочва професор Цветков.

Схемата "русофили-русофоби"

Културологът проф. Ивайло Дичев твърди на свой ред, че българите нямат улегнали политически идентичности и тъкмо поради това схемата „русофили-русофоби” все още функционира. Според него е много странно, че българските русофили се определят като „леви“, но защитават империя, която от 200 години последователно смазва революции и национално-освободителни движения. „За да те посочат в България като „десен“, трябва да ругаеш Русия, а за да си „ляв“, трябва да я хвалиш, което е идиотско. Русофилството и русофобството са част от „стратегията“ на редица български партии, които по този начин се опитват да запълнят липсата на идеология и собствена идентичност“, резюмира професор Дичев.

Политологът Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии е шокиран от факта, че част от българите изразяват по-голяма лоялност към Русия, отколкото към Европейския съюз и неговите ценности. Независимо от това обаче, припомня Смилов, България си остава държавата-членка в Евросъюза, в която се регистрира най-голямо доверие към Общността. Що се отнася до позицията на БСП за кризата в Украйна, Смилов е на мнение, че партията е развила два типа говорене - единият е предназначен за консумация в Брюксел, а другият е изцяло за вътрешна употреба. „Това създава усещане за шизофрения - БСП има едно лице за пред европейската публика и друго за пред определени слоеве и групи в българското общество“, коментира политологът.

Историкът Пламен Цветков обръща внимание на начина, по който българските медии отразяват кризата около Крим. Наблюденията му сочат, че голяма част от медиите в България странят от извода за директната опасност, която поражда агресията на Кремъл.

На противоположното мнение е професор Ивайло Дичев. Според него в българските медии преобладават коментарите за интересите на ЕС и НАТО, докато руската гледна точка остава по-слабо представена и дори демонизирана. В същото време партии, които разчитат на антисистемните настроения (като „Атака“ например), се опитват да „яхнат вълната“, заставайки зад Русия. Проруското говорене в интернет-форумите също се дължи както на традиционните симпатии към Русия, така и на антисистемните настроения, смята Дичев.

Путин и националистите

Даниел Смилов тълкува поведението на българските националпопулисти в по-широк контекст: „В „Атака“ отдавна се говори за връзките с Русия. Изненадващ в случая е обаче фактът, че българският национализъм се оказва силно проруски. Впрочем, този феномен е характерен не само за България. Путин получава подкрепа и от националистическите партии в други европейски държави. Неслучайно като наблюдатели на референдума в Крим бяха изпратени представители на полските и унгарските националисти, а също и хора от партията на Марин льо Пен във Франция. Това е една много странна коалиция“, казва Смилов и търси логиката на подобна „антиевропейска“ коалиция: „По мое мнение фундамент на националистическия алианс е негативното отношение към Европейския съюз. От тази гледна точка крайно десните партии в Европа виждат в Путин един вид съюзник”.

Що се отнася до България, антиевропейските настроения са се насложили върху латентното русофилство, посочва Смилов: „В чувството за близост с Русия по принцип няма нищо лошо. Изненадваща е само близостта на българските национал-популистки формации с Путиновия режим - сякаш между тях има някаква синергия“, заключава политологът Даниел Смилов.

Източник: "Дойче веле"