Батериите дадоха предимство на България в разгара на енергийната суша

Докато енергийният сектор в Източна Европа понесе сериозен удар от рекордната суша, България успя да извлече ползи от бързото разширяване на капацитета си за съхранение на енергия в батерии, съчетано със стремителния ръст на соларните мощности.

В момента в страната ни работят около 100 системи за съхранение на енергия с батерии (BESS), като повечето от тях са изградени през последните две години. Големите проекти използват терени на бивши индустриални обекти и летища или са интегрирани към съществуващи електроцентрали, включително въглищни, пише Euronews.

„Мащабът и скоростта на внедряване на системи за съхранение в България са безпрецедентни в европейски контекст“, коментира пред АФП Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина.

Сред причините експертите да посочват България като лидер в региона са ниските административни пречки, благоприятният пазар за чиста енергия и европейското финансиране. Батерийните инсталации съхраняват излишната енергия от соларните централи и я подават обратно към мрежата при повишено търсене.

Това се оказа особено полезно, когато изключително ниските нива на река Дунав нарушиха производството на електроенергия в атомни и водноелектрически централи в Източна Европа, което увеличи търсенето на вносен ток.

През юли и август България отчете нетен износ на електроенергия от около 830 гигаватчаса месечно, което е повече от два пъти над средното равнище през май и юни.

Само през юли Румъния е формирала почти половината от износа на българска електроенергия, оценяван на около 74 милиона евро.

В ТЕЦ „Марица Изток 3“, някога втората по големина въглищна електроцентрала в България, преходът от въглищата вече е видим. Изграден по време на комунизма с четири енергоблока, комплексът значително намали използването на въглища през 2024 г., като преориентира съществуващата мрежова инфраструктура към батерийно съоръжение.

„Успяхме да се възползваме от голямото присъединяване към електропреносната мрежа. Решихме да изключим един от въглищните блокове и да включим батерии“, заяви Васил Щонов, ръководител на българските операции на базираната във Великобритания енергийна компания ContourGlobal.

„Въглищата си отиват, батериите идват. Това беше правилното място в правилния момент“, каза Щонов пред АФП, като допълни, че страната ни все пак трябва да поддържа минимален резерв от въглищни мощности за тежки зимни условия или прекъсвания на газовите доставки.

През 2025 г. България формира около 9% от новите мощности за съхранение на енергия с батерии в Европа и около 2% от новите соларни мощности. Според Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска и консултантска компания FfE страната може да служи като положителен пример за останалите европейски държави.

„Подходящите стимули могат да направят възможен бързия енергиен преход“, посочва той пред АФП.

По данни на Министерство на енергетиката този месец страната ни е разполагала с около 5,7 гигавата действащ капацитет за съхранение на енергия в батерии. Това се равнява на почти една четвърт от общия инсталиран електропроизводствен капацитет на България и е над пет пъти повече от действащия батериен капацитет на съседна Румъния.

Български компании са подписали и договори за близо 14 гигаватчаса мащабни системи за съхранение, като част от тях вече са въведени в експлоатация.

„Целта е системите за съхранение да намерят устойчиво място на пазара“, заявиха от министерството, като подчертаха, че това трябва да върви ръка за ръка с други инвестиции, включително в преносните и разпределителните мрежи.

Според Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, бумът на батериите се дължи на съчетание от фактори, а не на предварително изработена стратегия.

„Всичко се случи почти случайно“, казва той пред АФП.

Соларният и вятърният капацитет нарастват бързо в региона, но възобновяемият бум в България е особено силно ориентиран към слънчевата енергия, което създава все по-големи излишъци през дневните часове.

Освен това големите батерийни проекти у нас могат да бъдат реализирани само за девет до осемнадесет месеца, което е значително по-бързо от много соларни или вятърни проекти, отбелязва Газдов.

Технологията за съхранение на енергия с батерии обаче има своите ограничения. Едно от тях е, че електрическите връзки със съседните държави имат ограничена способност да пренасят допълнителни количества електроенергия.

Друг проблем е, че съвременните батерии могат да съхраняват електроенергия само за сравнително кратки периоди, „обикновено между един и шест часа, а понякога до осем часа“, обяснява Херман.

Затова те могат да подпомогнат мрежата при временно намаляване на производството, но не могат да заменят ядрен реактор, който е спрял работа заради суша.

Накрая, успехът на батериите може с времето да намали собствената им рентабилност. Колкото повече оператори купуват електроенергия в периоди на ниски цени и я продават обратно при пиково търсене, толкова повече ще се свива разликата между двете ценови равнища.