Десетки българи в „Офшорлийкс”

Няколко десетки българи са в списъка на собственици на активи в офшорни зони, разкрит преди дни от Международния консорциум на разследващите журналисти и станал вече известен като „Офшорлийкс." Това съобщи пред бТВ Стефан Кандеа от Румънския център за разследваща журналистика, който разполага с данните за Източна Европа от пакета банкова информация. Румънският център е партньор и член на Международния консорциум на разследващите журналисти, огласил скандалните разкрития.

 Припомняме, в четвъртък големи и авторитетни международни медии като "Гардиън", "Монд", "Зюддойче цайтунг", Вашингтон пост", БиБиСи и други, съобщиха, че Международният консорциум разполага с огромна база данни (2,5 млн. файла) за компании в офшорни зони и по-конкретно Британските виржински острови и техните притежатели, използвали данъчните убежища за укриване на колосален по размерите си капитал. По някои изчисления става дума за над 32 хиляди милиарда долара, изнесени и укрити от около 130 хил. души от близо 50 държави по света.

Целият набор от информация се отнася най-вече до компании и схемите на съмнителни операции за укриване на печалби, с участие на подставени фирми и тръстове, коментира пред bTV румънският журналист.

 Засега е рано да се отсеят и посочат с точност конкретни имена, обемът от информация е огромен и ще отнеме седмици, а може би и месеци да бъде обработен напълно, добави той.

"Става въпрос за цяла верига на заговор и затова на този етап не можем просто да посочим кои са българите или румънците, замесени в това. В някои от случаите се касае за хора, които използват "активи” от България, но има и такива, които са българи, но не са участвали като български граждани. Затова казвам, има няколко десетки български имена, но и много компании.”, разказа Кандеа.

 От огласените до момента данни се знае, че в „Офшорлийкс” са замесени включително правителствени представители и богати семейства от Великобритания, Канада, САЩ, Индия, Пакистан, Индонезия, Иран, Китай, Тайланд, както и бивши комунистически страни.

 "Системата работи паралелно. Хората регистрират предприятия в тези офшорни зони, след което разкриват банкови сметки на името на тези компании във финансови центрове като Кипър, Швейцария, Обединеното кралство или САЩ. Цялата информация не стои на едно и също място.

Някои например откриват компании, да речем в Кипър, но като отидете в Кипър, разбирате, че зад тази компания стои друга, която е регистрирана в Лихтенщайн или на друго място", казва Стефан Кандеа.