Дилемата пред младия човек

Който учи в България изглежда тройно губещ - хем го обучават зле, хем рядко го взимат на работа след като завърши. А ако го вземат, то му плащат лошо, пише Татяна Ваксберг по един актуален повод.

Тревожният извод се налага от доклада за младежта през 2010-2012 г., който правителството одобри през изминалата седмица. От текста става ясно, че проблемите на българското образование и на трудовия пазар са поле, в което е неуместно да се мечтае за бъдещето – проблемите са толкова много, че значителна част от младите хора предпочитат просто да избегнат сблъсъка с тях.

Който (не) учи ще сполучи!

Някои свързват бъдещето си с образование и работа в чужбина, други просто се отказват от образование изобщо. В първия случай младежите се "преборват" със средата, като я напускат, за да я сменят с друга. Във втория младежите се "преборват" със средата, като игнорират самата нужда от нея.

Според доклада ромите представляват 10 на сто от младежкото население на страната, като в тази група се намират цели 57,4 на сто от хората без образование. Следват ги децата от българската етническа група, в която има 30,2 процента отпаднали от училище (само три години по-рано те са били с близо 5 на сто по-малко). Това очевидно не води до притеснение, тъй като в 79 на сто от случаите никой не е потърсил семействата на тези деца, за да изясни ситуацията или поне да демонстрира загриженост.

Що се отнася до онези, които продължават да учат, тук картината не е много по-обнадеждаваща – половината ученици ходят на частни уроци, за да могат да научат това, което училището не успява да им преподаде. След като излязат от университета по-малко от половината работят това, за което са учили. Що се отнася до растящата в цяла Европа младежка безработица, оказва се, че българите не се страхуват точно от липсата на заетост, а от друго: че когато си намерят работа, тя ще бъде зле платена.

Заблуди и внушения

Последният факт е уловен от европейската мрежа за развитие на човешки ресурси – организация, която подпомага кариерното ориентиране в Европа. Макар че на фона на проблемите на българската образователна система и на нейната отстраненост от трудовия пазар, очакването за кариерно ориентиране на младежите е твърде храбра амбиция.

Смелост се съдържа и във внушението, че българските проблеми приличат на европейските, макар и да имат някои особености. Българският пример е без аналог в Европа не защото страната има уникални проблеми с образованието, а защото успява да не се замисли върху тях. Как точно да наречем една страна, която с доклади до чужбина изчерпва своята грижа за частично неграмотните, частично необразованите и частично образованите, но незаети младежи? Нищо чудно, че близо 20 % от същите тези младежи не разбират защо им е ученето. Те вярват, че знанията, придобити в класната стая, „няма да им помогнат в живота“ или ще им помогнат, но „много малко“.

Deutsche Welle