Добрите примери, които могат да променят образа на България по света

Човек, вдъхновен от любовта си към земята, градинар, земеделец, който умее да я заплоди с неуморен труд и да отглежда с грижата на експерт плодовете й. Или пък богат, мощен, покоряващ оперен глас. Такива образи ражда България в ума на един чужденец с доказан усет за стойностното, красивото и въздействащото. Хървойе Хрибар е хърватски режисьор, лидер на хърватската филмова индустрия и създател на рекламния клип на Хърватия „Ода на радостта”, спечелил Туристическия „Оскар” в Берлин през 2012 г. Ако трябва да заснеме рекламен филм за България, той би заложил на тези два силни образа. И би добавил още един – на младите българи, които излъчват могъщ интелектуален потенциал, независимо в коя точка на света ги срещаш. А за слоган би избрал „България в съзвучие!”.

Ето това сподели, съвсем спонтанно и искрено, самият Хрибар, пристигнал в София специално, за да участва в Четвъртата национална конференция „Образът на България по света”, организирана от сп. „Мениджър”. Тя се проведе във  VIVACOM Art Hall, за да потърси и даде отговор на въпроса не е ли време да сменим тематиката в общественото говорене, истински добрите примери и успешните българи – у нас и по света да изместят негативните новини и измислените герои, които отклоняват градивна енергия.

Факт – за България продължават да преобладават негативните или неутралните новини и коментари. Това показват и данните от специално проучване на профила на страната ни в чуждите медии, извършено от компанията за медийни анализи Commetric по поръчка на сп. „Мениджър”. Изследването обхваща периода от 15 февруари до 15 март и медийно отразяване на английски, германски, френски, испански и италиански език.

Общият извод не е приятен – налице е отрицателен баланс на тона, с който се поднасят новините от и за страната ни, разказа пред участниците във форума управляващият директор на Commetric България,Кристина Тоцева. Източници на тематиката в чуждите медии са главно икономическото и политическото състояние на страната, а държавното управление е с най-голям „принос” за негативния имидж.

Трудно се откриват добри новини в основните послания на чуждото медийно покритие – преобладават главно статистики и класации на ЕС, където обикновено сме на последните места. Липсват ясно изразени брандови характеристики и идентичност. Малко, да не кажем почти никак присъстват теми, на които сме свикнали да гледаме като силни отличителни характеристики – туризъм, културно и историческо наследство. Няма и новини за България като технологичен център, което трябва да се отчита като напълно изгубена позиция в сравнение с медийния интерес към страната ни през 80-те, когато светът ни поставяше сред техническите нации и наред с това славеше и Черноморието ни, посочи още Тоцева.

Сто процента позитивни отзиви в чуждите медии днес има само по темата за износ на продукти и услуги. Промъкват се и други положителни представи, сред които се открояват най-вече добрите впечатления от прочутото гостоприемство на българите, допълни тя. Германия и Испания са страните с най-голямо покритие на тематика от и за България. Вдъхновени от феномена „Лудогорец”, испанските медии с ентусиазъм налагат конкретен образ на успешен българин – този на Кирил Домусчиев. Великобритания е другата държава с най-много положителни статии за България за периода на проучването – видимо успокоена от несбъдналите се мрачни пророкувания за емигрантска вълна. Тя обаче продължава да се привижда като надвиснала опасност в Германия и Австрия, които пък се оказват на другия полюс, с най-много негативни статии за страната ни.

Не се вълнувайте толкова какво мислят и говорят за вас в чужбина. Мислете най-вече за това как да се случи трансформация в обществото.  Със сигурност, пътят й не минава през революция, а през откриването на истински полезните хора, с които могат да се направят големи и важни промени, посъветва Хървойе Хрибар. Отделният, индивидуален силен талант може да компенсира цели културологични структури, институции дори, смята той.

Един безспорно успял българин, цигуларят и диригент Максим Ешкенази е на друго мнение. „Нека не се фокусираме непрестанно върху индивидуалните успехи на някой българин, а да се стремим да градим собствено самочувствие и умение да бъдем доволни, че сме такива, каквито сме”, сподели той по време на дискусията. Творецът космополит непрекъснато пътува между България и Калифорния и не спира да търси отговор на въпроса, с който винаги го посрещат у нас: Каква е разликата с Америка? „Истината е, че аз не мога да открия такава разлика, защото хората навсякъде  -и тук, и там, имат еднакви нужди. Но всеки път, когато си дойда, виждам промени.”, казва Ешкенази. България като добър пример за икономически модел, посочен като контрапункт на растящата задлъжнялост на САЩ в експертен коментар по американско радио е един от добавените наскоро поводи за националното му самочувствие.

„Добрите примери за правене на бизнес са в България!” пък е дефиниция от чужденец, с която се гордее Кристина Тоцева.

Българският бизнес всъщност се оказва и пример в още едно отношение. Той е този, който много по-често, ангажирано и осъзнато отправя послания към можещите и знаещи българи в чужбина да се завърнат у нас, сподели професионални впечатления Мила Натудова, мениджър проекти в „Тук-там”, организацията, посветила се на мисията „Кариера в България. Защо не?”. Все повече българи се връщат у нас със знанията и контактите си, а аз силно вярвам, че човек с добро образование може да има по-добра реализация у нас, отколкото в чужбина, коментира Натудова.

Образованието е от ключово значение, но още по-важни от него са добрите примери, защото те създават личностната мотивация, посочи и Румен Илиев, партньор в инвеститорския фонд за подкрепа и насърчаване на стартъпи LAUCHHuв. Развитието на стартъпите у нас също е набиращ скорост положителен пример, който може да промени българската икономика, смята той.  Няма по-добър пример от успешността, а тя е естествено следствие на качественото образование. Затова един от новите модели на подражание, които трябва да създаваме и налагаме сред следващите поколения е мотивацията да се ходи на училище като личен, осъзнат избор, като решаваща крачка по пътя на разгръщането на скрития талант у всеки, отбеляза Елена Немцова, основател и директор на частното училище ЕСПА.

Защото, в крайна сметка, всеки успех на българин – независимо у нас или по света, е плюс за България. Ние успяваме, България печели.

------------------------------

Четвъртото издание на „Образът на България по света” се  осъществи с подкрепата на Банка ДСК, Училища ЕСПА, Уолтопия, Vivacom, „Тук-Там”. Медиен партньор на събитието бе БНТ, а криейтив партньор - агенция The Smarts.