Доклад ни поставя в район с чести екстремни климатични явления

България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне, както и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания и случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. Това сочи доклад от съвместен координиран одит „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?”, в който участие взе Сметната палата, съобщиха от пресцентъра на палатата.

Партньори в одита са върховните одитни институции от осем европейски държави: освен България това са Австрия, Кипър, Малта, Холандия, Норвегия, Русия, Украйна и Европейската сметна палата. Очакванията са за намаляване на годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха, като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка, се казва в доклада.

Това води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие. Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.

Въпреки действията, предприети от правителствата през последните две десетилетия за намаляване на антропогенните емисии от парникови газове и ограничаване на свързаното с тях увеличаване на температурата, някои неизбежни климатични промени се предвижда да съществуват и в бъдеще.

Амбицията на Европа е да ограничи емисиите на парникови газове, като запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса по Целзий. Дори нарастването на средната температура от 2 градуса е свързано с някои тежки въздействия върху обществото, екосистемите и икономиката.

Последните сценарии обаче показват, че тази цел - за 2 градуса, най-вероятно няма да бъде постигната. Затова осъществяването на ефективна адаптационна политика е от решаващо значение за намаляване на текущите и бъдещи негативни влияния върху климатичните промени.

Тъй като последствията от климатичните промени се различават съществено в различните региони на Европа, необходимо е да бъдат разработени ефективни адаптационни мерки за нуждите на всеки регион и за специфичните предизвикателства. Сектори като енергетика, горско стопанство, земеделие и туризъм ще бъдат силно засегнати от промените в климата. Нещо повече, климатичните промени ще имат значително влияние върху критичната инфраструктура, особено в областта на транспорта и водоснабдяването, както и върху уязвимите групи от обществото, се казва в доклада.

Проучванията показват, че адекватната адаптация е икономически, социално и екологично устойчива и е възможно да е много по-евтина от бездействието. Проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС оценява годишната загуба от БВП между 20 и 65 милиарда евро при нарастване на температурата съответно с 2,5 градуса по Целзий и 5,4 градуса по Целзий, без адаптиране към климатичните промени.

Оценките на Европейската агенция по околна среда показват, че глобалната средна температура ще нарасне между 1,8 градуса по Целзий и 4 градуса по Целзий през това столетие и нарастването на температурата в Европа се очаква да бъде по-високо от средната глобална температура. Повишените температури се асоциират с изменения във валежните модели, топене на ледниците и намаляване на снежната покривка, както и с изменение на морското равнище. Водните ресурси, сухоземните и водните екосистеми и биологичното разнообразие, включително земеделието и горското стопанство, ще бъдат засегнати от тези промени.

Променящият се климат оказва влияние за проявлението на екстремни явления като бури, наводнения, суши и горещи вълни. Екстремните явления имат сериозно въздействие върху обществото и водят до икономически загуби. Последните разчети на IPCC показват, че някои от тези екстремни явления могат да възникват с по-висока честота и/или с повишена интензивност.

Уязвимите области и сектори значително се различават в различните части на Европа, като най-засегнати се очаква да бъдат страните от Средиземноморския басейн, Северозападна, Централна и Източна Европа и Арктика, заключават експертите.

Целият доклад може да прочетете тук.