Драстично влошаване на човешките права отчете Български хелзински комитет

Ситуацията с правата на човека в България пропада или остава на тревожно ниско ниво в много области. Това е заключението в представения днес от Българският хелзинкски комитет (БХК) годишен доклад за състоянието на правата на човека в България през 2012 г.

Според анализа особено тревожна е ситуацията в четири области: независимост на съдебната власт, свободата на изразяване, правото на религиозна свобода на мюсюлманите и положението в местата за лишаване от свобода.

Както и в минали години, сериозни проблеми има с правата на децата в институциите, свръхупотребата на сила от правоприлагащите органи, правото на убежище, дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства, жените, хората с увреждания и други уязвими категории граждани, коментират от БХК.

Сред основните проблеми с правата на човека в България за 2012 г., отбелязани от БХК, са:

• Независимостта на съдебната власт продължи да бъде сериозен проблем. Макар през годината да бяха направени някои нововъведения, те са мним опит за корекция чрез повърхностни мерки, които не засягат структурните проблеми и могат да бъдат окачествени като имитация на реформа. ВСС не реагира на атаките на министъра на вътрешните работи срещу съдии, отправени по конкретни дела; и злоупотреби грубо с дисциплинарната си власт, за да се разправи с председателката на реформаторския Съюз на съдиите в България.
• Изминалата 2012 г. бе година на срив в свободата на изразяване в България. Преобладаващо бе безкритичното/положително отношение на повечето медии към правителството. Сред проблемите се открояват икономически и политически обвързаности, олигополизация, медийни войни, натиск, тежка автоцензура, неефективна медийна саморегулация, насочване на европейски средства към определени медии, дегизиране на платени материали като редакционно съдържание.
• Стартиралият през октомври 2010 г. с обиски на офиси и лични домове на имами, мюфтии и образователни дейци процес продължи с безпрецедентен обвинителен акт и внасяне на делото в съда с обвинение по членове 109, 108 и 164 от Наказателния кодекс (НК) през септември 2012 г. Основното обвинение е по член 108 за проповядване на антидемократична идеология. “Използването на разпоредба, която е остатък от времето на тоталитарния комунистически режим, за преследване на мирна религиозна дейност, е без прецедент в периода на демократичния преход. Това е най-сериозното посегателство срещу религиозните права на българските мюсюлмани от последните години”, заяви Красимир Кънев, председател на БХК.
• Изпълнението от България на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) бе сериозен проблем. В началото на 2013 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблюдаваше като неизпълнени от България рекорден брой от общо 363 решения на ЕСПЧ.
• БХК продължи да получава заслужаващи доверие оплаквания от граждани за малтретиране от полицейски служители и от служители на местата за лишаване от свобода. В най-малко един случай през годината човек загуби живота си при сериозни съмнения за свръхупотреба на огнестрелно оръжие от правоприлагащ орган.
• Пренаселеността на затворите остана сериозен проблем. Така например към края на 2012 г. в Бургаския затвор, при капацитет на сградата 371 места, са настанени 940 лишени от свобода. Положението в следствените арести е още по-лошо.
• Най-сериозният проблем, свързан с упражняването на правото на убежище, бе ограничаването на достъпа до производството за предоставяне на статут и международна закрила. Задържането на търсещите закрила в структурите на МВР и неговата продължителност също предизвикваха безпокойство.
• Съдебната практика по Закона за защита от дискриминация продължи да страда от противоречия и непоследователност, що се отнася до непопулярни малцинства, като ромите и Свидетелите на Йехова.
• Сексуалната ориентация продължава да не е сред защитените от престъпления на омраза признаци в Наказателния кодекс. България остава една от държавите, които не признават под никаква форма фактическото съжителство между лица от еднакъв пол.
• Не настъпиха никакви изменения в положението на хората с психични разстройства в институциите. Почти никаква промяна не настъпи в положението на хората с психични разстройства, които ползват услуги в общността. Условията в домовете за възрастни с психични разстройства и с умствена изостаналост продължиха да бъдат драстично неадекватни на потребностите на настанените.
• Прокуратурата извърши негодни и предрешени за прекратяване псевдоразследвания за случаите на смърт и телесни повреди на деца с увреждания в институциите, констатирани по време на съвместната проверка на БХК и прокуратурата през 2010 г. По същество, тя легитимира погубването на тези деца, като оправдава преждевременната им кончина и мъчителните им състояния, като болестно недохранване през целия живот, с техните увреждания, с което допълнително ги стигматизира и обезправява.
• Политиката на деинституционализацията в България се осъществяваше с бавни темпове и не произведе значими системни резултати. Все още превенцията на рисковете от институционализация, семейната подкрепа и ранната интервенция не попадат във фокуса на реформата. Входът към институциите за деца остана отворен, а предприеманите мерки за деинституционализация са с неясен ефект.
• Никакви законодателни реформи не бяха извършени и в настаняването на деца в институции за деца в конфликт със закона (ВУИ и СПИ), както и в кризисни центрове за деца. Мониторингът на БХК в тези институции през годината разкри проблеми с произволността на настаняването и в двата типа институции, както и със спазването на сроковете.
• Използването на специални разузнавателни средства за тайно подслушване и следене на кореспонденцията на граждани продължи да бъде много сериозен проблем. Никакви изменения не бяха направени в дефицитната правна уредба в отговор на многобройните осъдителни решения на ЕСПЧ.

През 2012 г. са постигнати и някои положителни промени в законодателството и практиката, свързани с правата на човека, отбелязват от БХК.

Като примери в тази посока от организацията посочват гласуваното от парламента изменение в Закона за МВР, с което се въведе стандарта за абсолютна необходимост при употреба на сила и огнестрелно оръжие от полицейските органи; приетите промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като бяха въведени механизми за обезщетяване на вреди от неразумно продължителни съдебни и досъдебни производства в изпълнение на две пилотни решения на ЕСПЧ от май 2011 г.; приетата през есента на изминалата година от Министерството на правосъдието Концепция за законодателни промени, свързни с дееспособноста и правата на хората с увреждания.

В края на 2012 г. МП разработи План за действие за изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето (2013-2020), който потвърждава решимостта на правителството да отмени изцяло Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните като остарял и в основата си репресивен подход към детското правосъдие. Ефектът от тези изменения предстои да се установи.

Като положителен пункт БХК отбелязва и напредъка в практиката на Върховния административен съд по прилагане на антидискриминационния закон – особено по отношение здравните права, достъпността за хора с увреждания и езика на омразата.

Целият доклад можете да прочетете тук.