Дълговете на фирми и предприятия нараснаха с 5 млрд. лв. за година

Общата задлъжнялост на предприятията и на бизнеса се е увеличила с 5 млрд. лв. през 2011 г. в сравнение с предишната година, до 163 млрд. лв. В това число влиза и междуфирмената задлъжнялост, показва анализ на  Българската стопанска камара (БСК).

През 2005 г. на 1 лев БВП е имало 1.58 лв. задължения, през 2009 г. – 2,39 (51% повече спрямо 2005 г.), а през 2011 г. съотношението спада до 2.27 лв., което е с около 5% спрямо 2009 г. След началото на икономическата криза през 2009 г. се обръща тенденцията по отношение темповете на растеж на задълженията, които започват да намаляват. Причините за това явление се коренят основно в намаляването на инвестиционната активност, респективно – намаляват дългосрочните кредити.

По думите на Колев не самият размер на тази задлъжнялост е толкова тревожен, колкото просрочената част, коментира пред БНР зам.-председателят на БСК Камен Колев. „Близо 80% от междуфирмената задлъжнялост е просрочена или забавена. Има един феномен, който наблюдаваме в анализите. Държавата е слабо задлъжняла – една задлъжнялост от 17-18% е много ниска, от БВП. Но това контрастира с една свръхзадлъжнялост на корпоративния сектор, където тази задлъжнялост е над 200% от БВП. Вредното влияние на тази свръхзадлъжнялост при бизнеса е много по-силно отколкото в държавата. Потискащият ефект на тази свръхзадлъжнялост в рамките на година се изразява в непостигнат растеж от порядъка на 1,5-1,8% допълнителен растеж, който ние не успяхме да постигнем, поради блокирането на финансовите възможности на бизнеса да оперира даже и на този ограничен пазар с ограничен брой поръчки”, коментира Колев.

Важни са мерките, които би следвало да се предприемат с оглед да се намали тази задлъжнялост, посочи Колев и добави, че БСК предлага да се ускорят процедурите по несъстоятелност.

Той обясни, че спешните мерки са в посока на достъп до финансиране. „Необходимо е да влее свеж ресурс в тази междуфирмена задлъжнялост. Това е и ускоряване усвояването на евросредствата. Не на последно място - това е разплащането на държавата, на общините към бизнеса по изпълнени обществени поръчки. През 2012 г. тази задлъжнялост на държавни и общински институции към бизнеса се движеше от порядъка на 350-360 млн. лв. За бизнеса е много важна също и яснотата по възстановяване на ДДС”, обясни зам.-председателят на БСК.

По думите му едни от най-важните проблеми са процедурите за обществени поръчки – „не е тайна, че самите проектодоговори, които се предлагат от възложителя, съдържат възможности за забавено плащане”

„Бизнесът може да участва в една обществена поръчка или да не участва, тя не може да предоговаря това, което възложителят предлага като срок на плащане. Тук не са малко случаите, когато възложителите предлагат примерно срокове на плащане 6 месеца след изпълнение на поръчката или след фактуриране, а бизнесът трябва да внесе съответните вноски, след като е фактурирал - той няма плащане насреща, не може да се разплати, включително и с контрагенти, със своите служители. Така че трябва да се изпълни тази директива за забавените плащания, която казва, че не може да се договарят срокове за плащане между всякакви търговски субекти, включително и държавни и частни субекти, по-дълги от 1 месец. За съжаление, никой не следи именно злоупотребата с тази възможност, а това създава и корупционни възможности. Ако вие сте човек, близък до властта, могат да ви платят на първия месец, тъй като срокът е примерно до 6 месеца. Но във всички случаи останалите кандидати трябва да предвидят тези разходи за 6-месечното чакане на плащането”, обясни Колев.

Той посочи, че има и една оптимистична тенденция – че ръстът на корпоративната задлъжнялост като темп вече спада и ръстът на БВП, колкото и минимален да е той, вече е по-висок от ръста на задлъжнялостта.

Целият анализ на задълженията можете да прочетете тук.