За 10 години BG правителствата изхарчили 10 млрд. лв. допълнително

Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват неочаквани приходи, или постъпленията се сриват, българските правителства всяка година харчат над предвидените в бюджета разходи. Това е основният извод в доклад на Института за пазарна икономика. Той обхваща последните 10 години – от 2000 до 2010 г. и изследва допълнителните разходи на българските правителства.

За този период управляващите у нас са изразходвали близо 10 млн. лв. допълнителни, т.е. негласувани от парламента средства, като най-много са похарчени през 2007 г. - над 1.4 млрд. лв., а най-малко - през 2009 г. - почти 400 млн. лв., пише в доклада.

В някои години те достигат до 7-8 % от консолидираните държавни разходи, изчисляват от Института за пазарна икономика. Ето как експертите на института са пресметнали непредвидените разходи:

"За периода 2000 - 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. Към тези суми трябва да се прибави и ревизията на Бюджет 2010, която предвиди нови (допълнителни) разходи в размер на 1.15 млрд. лв. Тази сума най-вероятно ще бъде по-голяма в края на годината, но засега няма окончателни данни. Така, ако се прибавят и допълнителните харчове за 2010 г., то общата сума (2000 - 2010) вече приближава 10 млрд. лв."

Правителствата на власт в този 10-годишен период са:

 До 24 юли, 2001 г. - 84. правителство с премиер Иван Костов, излъчено от състава на СДС, БЗНС-НС и Демократическата партия

От 24 юли, 2001 г. до 17 август, 2005 г. – 85. правителство с премиер Симеон Сакскобурготски, излъчено от НДСВ и ДПС

От 17 август, 2005 г. до 27 юли, 2009 г. – 86. правителство с премиер Сергей Станишев, излъчено от Тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС

От 27 юли, 2009 г. – 87. правителство с премиер Бойко Борисов, излъчено от ГЕРБ.

Проучването на Института за пазарна икономика е установило, че най-много допълнителни разходи се правят в годините, предхождащи парламентарни избори.

„Дали това се дължи на желанието да се "стимулират“ гласоподаватели или можем да говорим за разходи „като за последно“ е въпрос на интерпретация. И в двата случая, мотивите за допълнителните харчове са изкривени и са в ущърб на обществото - данъкоплатците плащат, а ефект няма.”, гласят изводите в доклада, обобщил резултатите от проучването.

Събраните и анализирани данни потвърждават, че в огромната част от случаите не става въпрос за извънредни ситуации, или непредвидени случаи, нито за структурни реформи, а просто за покриване на текущи разходи на държавата.

 За да влезем в групата на фискално „разумните“ страни, следващата година трябва да бъде първата, в която няма да се правят допълнителни разходи, освен тези, вече гласувани в Бюджет 2011, препоръчват експертите на института.