Забравени в Малорад

„Ето тук. Тук, на дясната буза. Още имам оток.” С тези думи ни посреща в дома си 74-годишната Венета Лисичкова. Тя живее в къща в село Малорад, Врачанска област, заедно с мъжа си – дядо Васил Лисичков, пенсионер с над 20-годишен стаж като миньор, и дъщеря им Петя, на 40 години, която страда от церебрална парализа.

Семейство Лисичкови са тези бедни хора, за които разбрахме от медиите в началото на февруари тази тодина, че са били нападнати у дома си в Малорад и жестоко пребити, за да им бъдат отнети събирани с мъка спестявания от около 3000 лева. Венета е удряна с цепеница за огрев, приготвена за печката им. Дядо Васил е душен с въже, за да каже къде са парите, които двамата дълго са събирали за лечение на дъщеря си. Петя, за щастие, не е сериозно ранена.

Месец и половина след случая, Венета още живее в ужас, изписан и на лицето й. Тревожи се, че ще й вземат печката. А също и че извършителите или извършителят (дори и това, колко са били нападателите, все още не е установено със сигурност) е на свобода. Венета казва, че знае кой го е сторил и дори твърди, че е идвал в къщата им преди дни – в събота (15 март – б.а.), да ги заплашва да си приберат кучетата от двора.

Тя е работила 12 години в „Кремиковци”, преди да се пенсионира. На старини, животът й не става по-лек.

Дълъг белег от окото надолу прорязва бузата на мъжа й, Васил. Кожата е избеляла в белег от струйка непрекъснато течащи сълзи. Той не спира да плаче, обзет от гняв и безсилие. Има ярко сини, широко отворени очи. Но почти не вижда.

„Той вижда само силуети”, ни обяснява Снежана Иванова от същото село. Тя е асистент на болната Петя по европейска програма и помага на семейството, като най-вече е ангажирана с дъщерята. Снежана е човекът, който намира на сутринта след побоя Венета и Васил в безпомощно състояние в дома им.

За семейство Лисичкови сякаш нищо не се е променило от онази кошмарна нощ, въпреки че ги посещаваме 42 дни по-късно. Но поне вече имат решетки на всички външни прозорци на къщата и на мазето, откъдето са проникнали нападателите преди да ги оберат, както и две големи метални вътрешни врати. С монтирането на решетките и вратите „Мениджър Нюз” изпълни обещанието си да помогне за обезопасяването на къщата. Веднага след огласяването на инцидента, екипът на списанието се свърза с кметството, издири местна фирма и възложи изработването и монтажа на обезопасителните решетки и стабилни врати, като пое всички разходи. Фирма „Зарком – Румен Зарков“ се справи със задачата във възможно най-кратки срокове, а екип на редакцията отиде на място да види дали семейство Лисичкови живее малко по-спокойно вече. 

Този понеделник заварихме двамата възрастни хора в шок и тъга, сякаш нападението се беше случило току-що. Венета видимо не може да се отърси от страховете си след преживяното. Чувства се изоставена на произвола. Повтаря едно и също: „Да се залови извършителят!". Васил седи на застлан с одеяло креват, плаче и пита с яд и огорчение: „Колко време вече се мина?!”. По стените на стаята, в която семейството посреща екипа ни, са окачени около 30 икони – големи и малки. Дъщерята, Петя носи голям кръст на врата си. „Аз съм вярващ човек”, казва дядо Васил. И после пак настоява „да направи нещо милицията”.

Село Малорад обаче изглежда като място, забравено от Господ, от държавата, от времето. Въпреки че е сравнително голямо – с около 2000 жители, то е трудно достъпно. До него се стига след като с автомобил се поеме по десеткилометрова отсечка от Борован, която е „лунен пейзаж”. Има огромни дупки. Отстрани са зелени поля.

„Очакваме да оправят пътя”, казва кметът Петър Гарвански. Запознаваме се с него пред сградата на общината в центъра, на чиято фасада пише „МАЛОРАДСКИ ОБЩИН. ДОМЪ“ и 1927 г. Пред нея се веят българското знаме и един избелял флаг на Европейския съюз. Зад нея се издига висок паметник с петолъчка. Такъв има и в отсечката от Борован за Малорад, точно по средата й.

Кметът разказва, че полицейски патрулии са били изпращани с автомобили да обхождат района на Малорад след инцидента, но обходът им включва и други села в околността, тъй че на практика нямат възможност за сериозно наблюдение и намеса при нужда. А случаят със сем. Лисичкови съвсем не е единичен. Но едва след като съдбата им стана известна на всички, се разбра, че в района са били пребивани и ограбвани и други възрастни хора.

Гарванов отбелязва, че „едно време”, по времето на социализма, е имало „работещи методи" да се хващат извършителите на подобни престъпления.

За нападението над сем. Лисичкови полицията в Бяла Слатина е задържала двама заподозрени, но после те са били ипуснати. Полицай Боян Тасков от РУП Бяла Слатина не може да каже докъде е стигнало разследването, но ни уверява по телефона, че се работи по случая и веднага щом има заловени, обществеността ще разбере. Надява се да е скоро. По думите на кмета, в тъмните часове на деноношието, когато обикновено стават набезите, има един патрулиращ полицай, който му се обажда, че ще обхожда улиците.

Това обаче не е достатъчно да накара баба Венета да си легне спокойна вечер. Тя изпада в ужас, че ще я нападнат и пребият всеки път, щом токът спре, дори и за кратко. Така е станало в онази нощ - някой отвъртял бушоните на ел. таблото, нахълтал в къщата и се започнало.... Полуслепият дядо Васил не спира да пита къде са парите. Петя живее в свой свят.