Застаряваме!

През последните шест-седем години се наблюдава трайно застаряване на населението в България.

Общият коефициент на възрастова зависимост - отношението на лицата под 15 и на 65 и повече години на 100 лица от населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 47,5%. През 2005 и 2010 г. този коефициент е бил съответно 44,5 и 46%. В градовете това съотношение е по-благоприятно – 42,2%, отколкото в селата – 63,9%.

С най-висок дял застаряващо население са областите Видин (със съотношение 61%), Ловеч (58,6%) и Монтана (58,1%). Общо в 14 области на страната този показател е над 50%. Областите, в които това съотношение е най-благоприятно, са София (столица) (39,8%) и Смолян (42,3%).

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 41,2 години през 2005 г. и достига 42,7 години в края на 2011 година. Процесът на застаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е с 4,3 години по-висока в сравнение с тази в градовете. В градовете средната възраст на населението е 41,5 години, а в селата – 45,8 години. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ).

Към 31 декември 2011 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 18,8% (1 381 079) от населението на страната. В сравнение с 2010 г. този дял нараства с 1,1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 1,9 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 21,8%, а на мъжете – 15,7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31 декември 2011 г. децата до 15 години са 13,4% (979 956) от общия брой на населението. Спрямо 2010 г. този дял намалява с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. с 1,6 процентни пункта.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече години е най-висок в областите Видин (25,9%), Габрово (24,5%) и Монтана (23,8%). Общо в 14 области този дял е над 20% от населението на областта. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 15,9%, и Благоевград, Варна и Бургас - по 16,4%.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в област Сливен – 17,4%, а най-нисък - в област Перник – 11,5%.

Процесът на остаряване на населението е характерен за по-голямата част от страните в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на възрастното население в Германия (20,6%), Италия (20,3%) и Гърция (19,3%).

С приблизително еднакъв относителен дял на населението на 65 и повече години (18 - 19%) освен България са Швеция и Португалия - съответно 18,5 и 18,2%. Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия – 11,6%.

Под 14% е делът на най-младото население в Германия, Латвия и България. Най-висок е този дял в Ирландия (21,8%) и Норвегия (18,7%).

Тенденцията на остаряване на населението води до промени в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2011 г. тези граници са до навършването на 60 години за жените и 63 години за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2011 г. е 4,523 млн. души, или 61,7% от цялото население. Над трудоспособна възраст са 1,760 млн.. души, или 24%, а под трудоспособна възраст – 1,045 млн. души, или 14,3% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). Към 31 декември 2011 г. това съотношение е 68. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятно е това съотношение в областите Кърджали (91), Благоевград (86) и Сливен (84). Най-нисък е този показател в областите Габрово и Видин, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват съответно от 48 и 51 лица, влизащи в трудоспособна възраст.