Здравни експерти посъветваха медиите да пишат по-малко за самоубийства

Колкото повече медиите пишат за самоубийства, толкова повече се увеличават тези случаи. Около това мнение се обединиха експерти по психиатрия на дискусия, организирана от Здравно министерство под надслов „Превенция на суицидното поведение и ролята на медиите.”

Поводът за свикания дебат е вълната от самозапалвания на хора през последния месец и половина, обявени от самите тях като актове на отчаяние. В дискусията участваха представители на здравно министерство, СЕМ, психиатри, както и журналисти, на които бе раздадено методическо ръководство с препоръки за профилактика на самоубийствата.

Огласяването и подробното отразяване на такива случаи има ефект на доминото и влияе на хората с нагласи да се самонаранят фатално, коментира служебният зам.-министър на здравеопазването Лидия Нейчева.

Има връзка как се отразяват самоубийствата и техния брой, допълни Ирина Георгиева от Националния център за опазване на общественото здраве. Тя подкрепи мнението на зам.-министър Нейчева и директно заяви, че даването на широка гласност в медиите на случаите на самоубийства може да провокира отчаяни и лабилни хора да направят същото.

В страни като Швейцария и Германия има сключено споразумение с журналистите да не се отразяват на самоубийства. Във Великобритания също действа определена регулация в това отношение като е в сила правило медиите не съобщават мястото на самоубийства, коментираха още експертите.

Те разкритикуваха българските медии, че героизират хора като Пламен Горанов от Варна, който пръв се самозапали. Митологизирането на подобни действия е опасно, защото може да се възприеме като пример за подражание, заяви Ирина Георгиева.

Сред препоръките, отправени към медиите от експертите, и в наръчника, раздаден на журналистите са да не се съобщават детайли като например метода на самоубийство, подробности от предварителния замисъл и реализацията, да не се публикуват снимки, предсмъртни писма и т.н., да се избягва търсенето на сензации при съобщаване на случаи на самоубийства, да не възхвалят лицата, които са се самоубили, както и да не пропускат сериозните физически последствия при опитите за самоубийства и тежките емоционални травми на близките на прибягналите до този акт хора.

 Представителите на здравно министертво признаха, че в страната понастоящем липсва национална и действаща политика за превенция на психичното здраве. Психиатърът д-р Христо Хинков, началник сектор "Психично здраве" подчерта, че е необходим нов закон за психичното здраве. Само за изминалата година регистрираните опити за самоубийства у нас са 800. Тревожно е, че все повече спада възрастта на българите, готови да посегнат на живота си, коментираха специалистите.