Значително намалял делът на българчетата със слаби резултати по четене, математика и природни науки

От 2009 г. насам България е постигнала значителен напредък в намаляването на дела на учениците със слаби резултати и при трите основни умения – математика, четени и природни науки. Това показва последният доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за уменията по четене, математика и природни науки сред 15-годишните, носещ името PISA (Programme for international student assessement).

Въпреки намалението, страната ни остава една от най-слабо грамотните държави в ЕС. Според доклада 39,4% от  децата до 15 години имат проблем с четенето, 43,8 на сто – с математиката и 36,9% - с природните науки.

Като цяло докладът показва смесени резултати за държавите членки. В ЕС като цяло се отчита сериозно изоставане при математиката, но картината е по-обнадеждаваща при природните науки и четенето, където Европа напредва по план към постигането на целта за намаляване на дела на учениците със слаби резултати под 15 % до 2020 г.

Освен България още девет държави от ЕС (Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Хърватия, Латвия, Австрия, Полша и Румъния) са постигнали значителен напредък в намаляването на дела на учениците със слаби резултати и при трите основни умения.

В пет държави от ЕС обаче (Гърция, Унгария, Словакия, Финландия и Швеция) броят на лицата със слаби основни умения се е увеличил. Други държави членки отчитат смесени резултати. Като цяло резултатите в ЕС са малко по-добри, отколкото в САЩ, но и ЕС, и САЩ изостават от Япония.

Умения по четене: делът на учениците със слаби резултати е намалял от 23,1 % през 2006  г. и 19,7 % през 2009 г. на 17,8 % през 2012 г. Ако тази тенденция се запази, е възможно до 2020 г. да бъде постигната целта от 15 %. До момента само седем държави от ЕС са достигнали тази цел (Естония, Ирландия, Полша, Финландия, Нидерландия, Германия и Дания). Значителен напредък са постигнали Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Хърватия Литва, Люксембург, Австрия, Полша и Румъния.

Умения по математика: от 2009 г. насам не се отчита напредък при намаляването на дела на учениците със слаби резултати на равнище ЕС. Въпреки това четири държави членки (Естония, Финландия, Полша и Нидерландия) се нареждат сред държавите с най-добри резултати в цял свят, като делът на учениците със слаби постижения по математика е сведен под целевото за ЕС равнище от 15 %. Нито една друга държава членка не е постигнала това равнище. Значителен напредък (над 2 процентни пункта) са постигнали България, Естония, Ирландия, Хърватия, Латвия, Австрия, Полша и Румъния.

Умения по природни науки: отчита се стабилно повишаване на уменията в тази област в целия ЕС. Делът на учениците със слаби резултати в ЕС е намалял от 20,3 % през 2006 г. на 17,8 % през 2009 г. и на 16,6 % през 2012 г. Десет държави членки са под целевото равнище от 15 %: Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Полша, Словения, Финландия и Обединеното кралство. Стабилен напредък са постигнали Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Латвия, Австрия, Полша и Румъния.

В анализа се подчертава, че социалният и икономическият статус на учениците имат значително отражение върху постигнатите резултати, като за учениците от домакинства с ниски доходи е много по-вероятно да постигнат слаби резултати по математика, четене и природни науки. Сред другите важни фактори са предимно негативните ефекти във връзка с мигрантския произход, голямото значение на получаването на образование и грижи в ранна детска възраст, както и разликата в уменията по четене между половете (момичетата се справят много по-добре от момчетата).

Анализът също така разкрива връзката между резултатите от проучването PISA и публикуваното наскоро проучване на ОИСР относно уменията на лицата на възраст над 16 години. Представеното в него заключение е, че за да бъдат политиките ефективни, е необходимо те да бъдат съсредоточени върху подобряването на основното и средното образование. Отвъд този етап обикновено е прекалено късно да се компенсират възможностите, пропуснати в училищна възраст.

Проучването PISA се провежда на всеки три години, откакто бе въведено през 2000 г. В проучването PISA за 2012 г. участваха всички 34 държави — членки на ОИСР, и 31 държави партньори, което представлява над 80 % от световната икономика. Около 510 000 ученици на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца участваха в тестовете, които обхванаха математиката, четенето и природните науки с основен акцент върху математиката.

Базата от информация, която PISA осигурява, дава възможност на създаващите политиката и педагозите да идентифицират характеристиките на силните образователни системи и да адаптират политиките си.