Из "Факторът потребление": Месото ще поскъпва все повече

Както ви обещахме в няколко поредни дни ще ви представим най-интересните гледни точки на участниците в проведената вчера кръгла маса "Факторът потребление" . Тя бе организирана от сп. "Мениджър" и събра представители на властта, бизнеса и медиите, за да обсъдят заедно политките и добрите бизнес практики за стимулиране на продажбите. Една от тезите, предизвикала силно оживление сред участниците, бе на собственика на компанията за месни продукти "Тандем" - Кирил Вътев.

"През следващите няколко години в България и Европа цените на месото ще вървят само нагоре. До голяма степен това се дължи на Китай. В момента се наблюдава един много сериозен ръст на цените на месото като суровина. Причините са две. Първата и по-маловажна причина е, че все повече земеделски площи се засаждат с енергийни култури, което вдига цената на фуража, но втората много по-съществена причина е, че китайците разбраха, че досега са яли само гарнитура. В момента тече невероятен експорт от Европа на всички големи производители, които не могат да смогват да изнасят месо към Китай.

Ако до преди около година – две китайците са внасяли само субпродукти, то в момента от цял свят се доставят стотици контейнери с месо, което води до дефицит в Европа и за съжаление, тенденцията през следващите години ще бъде цените на месото да вървят само нагоре.

Само високото качество на продуктите не е достатъчно да стимулира потребителя. Преди около година със съдействието на земеделския министър Мирослав Найденов и месопроизводителите бе създаден т. нар. стандарт „Стара планина”. Той трябваше да подобри качеството на продуктите, което да доведе и до по-високо потребление.

Какво се случи? Поради големия интерес, който се получи с участието на абсолютно всички медии, това доведе до наистина може би първия положителен случай на такова силно хранително потребление у нас за последните десет години

Този голям интерес към „Стара планина” предизвика един огромен бум в продажбите с продукти под този стандарт. През септември и октомври миналата година фирмите буквално не смогваха да отговорят на търсенето. След това се стигна до един гаф с обвинение, че някои фирми заобикалят закона и влагат соя в продуктите си, което после беше опровергано напълно. Това доведе до спад на търсенето, което много хора отдадоха на скандала. Аз лично не смятам, че това е основната причина. Според мен, интересът към продуктите „Стара планина” спадна по най-естествения пазарен път. Голямото шумене около новия стандарт кара много хора да опитат, което вдига търсенето до невиждани стойности, след което на потребителите, които много им е харесал продуктът, продължават и до днес да го купуват, а тези които прецениха, че не е кой знае колко по-различно от другите предпочетоха да се откажат, което е разбираемо с оглед на цената.

Към момента потребителите на този стандарт са под 10% от тези, които са опитали „Стара планина” след пускането му.

Аз бих посъветвал  политиците и бизнеса да прочетат един любопитен закон, създаден през далечната 1892 г. за насърчаване на месната индустрия.

Човек, който прочете този закон, му се приисква непременно да започне да произвежда. Благодарение на актуализациите на този закон през 30^те години на миналия век България има най-висок брутен вътрешен продукт на  глава от населението при златен конвертируем лев. Когато има едно добро производство, когато то функционира в една достатъчно добре мотивирана среда, хората имат необходимите средства да потребяват.

Световната криза, започнала през 2008 година се дължи на потискането на производството. Едно производство се прави с много инвестиции и сериозен персонал, който трябва да е изключително обучен. За съжаление производството в момента е поставено в силна зависимост от търговците и от банките. И това не е тенденция само в България. Производителите стоят "мирно" пред търговците, защото те определят правилата на играта и условията, при които един продукт ще бъде допуснат на рафта или няма да бъде. Едно от големите условия, които са предпочитани от големите търговски вериги, е да се разплащат максимално по-късно. Това се явява като един собствен кредит за производителя, който си има своите финансови измерения. При положение, че при храните една стока се продава максимум между 3 и 7 дни, разплащанията у нас все още са добре, но на Запад се извършват между 60 и 90 дни.

Търговците на дребно са най-привилегированите играчи в икономическото пространство, поради една много проста причина - те си получават парите в момента на продажбата, а производителят чака да си вземе парите, които се натрупват в дадения търговски контрагент.

Не говоря против търговците, защото един производител няма шанс да съществува без своите търговски партньори. Но се получава така, че производителят, чакайки парите си от търговската мрежа, е обезценен откъм оборотни средства. Какво прави – отива в банката и тегли оборотен кредит. В същото това време търговците депозират огромни суми в банките срещу лихви. И се получава така, че производството плаща лихви на собствените си пари, които са депозирани от търговията. Ето защо аз твърдя, че един от факторите, които в много голяма степен допринесоха за тази световна криза е именно производството в момента е поставено в пълна зависимост от търговията и банковия сектор. Все пак стойностите се създават само в реалното производство".