Икономисти: България трябва да страни от европейския банков съюз

Икономисти: България трябва да страни от европейския банков съюз

България трябва да стои на страна от всички тези различни обединения в еврозоната. Това е категоричната позиция на Института за пазарна икономика (ИПИ), представена пред БНР от Десислава Николова, главен икономист в ИПИ.

По думите ѝ идеята за единен банков надзор е следствие от решението на еврозоната, на европейските институции, да подпомагат директно с финансови средства банките в еврозоната, които имат ликвидни, а може би и по-сериозни проблеми. „За България към момента тези договорки и предложения не представляват задължение за приемане на каквото и да е било, т.е. ние в този момент имаме единствено възможността да се присъединим доброволно към общия банков надзор, но по наше мнение България трябва да стои настрана от всички тези различни обединения и съюзи, които се оформят, заяви Николова.

По отношение на това как би се повлияла конкурентоспособността на нашата страна Николова обясни, че по-скоро би имало положителни ефекти, ако България стои настрана и не участва в различните обединения в еврозоната.

„Ако България се присъедини към тях те ще нарушат нашата конкурентоспособност, защото ние няма да имаме свободата да станем по-конкурентоспособни. По отношение на банковия съюз - не виждам пряк ефект върху конкурентоспособността ни. Ползите от едно такова присъединяване ще бъдат много малко на фона на потенциалните разходи, които ще трябва да поемем по отношение на участие в тези спасителни фондове”, каза Десислава Николова.

Тя обясни, че банковата ни система в момента е изключително стабилна, както се вижда и от анализите на централната банка, а и от самите показатели, което предполага и липсата на една такава нужда от евентуално финансиране в средно и краткосрочен план за нашите банки, т.е. те нямат нужда от спасяване.

Николова допълни, че общият надзор на банковите системи ще се осъществява от националните банки.

„Въпросът с филиалите на банките, които имат дейност в еврозоната и България е, че най-вероятно те ще трябва да подават много повече информация и за своите дъщерни дружества, тъй като ще се прави анализ на цялостната банкова система. Другото, което би могло индиректно да повлияе на нашата банкова система, е начинът, по който ще се финансира тази нова функция на ЕЦБ. Към момента планът е тя да се финансира чрез такси на поднадзорните банки, т.е. няма да се заделят средства от европейския бюджет, а ще се премине към едно странично финансиране”, обясни експертът.

Николова обясни, че при лихвите в България цената на кредитния ресурс, които имаме се определя от няколко фактора, като от една страна това е цената на този ресурс на международните пазари, но от друга страна вътре се включва и оценка на съответните странови рискове, кредитни рискове на крайния кредитополучател и е нормално все още лихвите да са по-високи от тези в други страни на ЕС.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Тръмп заплашва с допълнителни 10% мита страните, които се присъединяват към „антиамериканската“ политика на БРИКС
Бизнесът на Шуменското плато иска компенсации заради издирването на черния леопард
Германският президент обеща подкрепа за запазване на свободата на Литва
Врeмето: Горещините продължават
На днешната дата 7 юли. Европейски ден на шоколада
Революцията в управлението: Защо добрите мениджъри нарушават всяко правило?
Броят на нелегалните мигранти, които пристигат на Крит от Либия, се увеличава
Петролът поевтиня, след като ОПЕК+ обяви по-голямо от очакваното увеличение на производството през август