Как се е стигнало до разрешението за събаряне на тютюневия склад

Икономическа полиция е започнала проверка как се е стигнало до разрешението за събарянето на тютюневия склад в Пловдив, който вчера бе защитаван с жива верига от десетки пловдивчани.

Сградата бе срината почти до основи преди Министерството на културата да се намеси и да спре разрушаването й.

Пловдивската окръжна прокуратура ще проверява дали са извършени длъжностни престъпления, включително противозаконно разрешение за разрушаване на културен паметник.

Разрешението за събарянето на сградата е на главния архитект на Пловдив Румен Русев. Той твърди, че през 2010 г., че е подписал разрешение за строеж на мястото въз основа на идеен проект и утвърден подробен устройствен план, към който е издадено удостоверение от паметниците на културата.

От думите му се разбира обаче, че има разминавания в документите: „Действително, удостоверението, което е прилагано към преписката от 2010 г. от собствениците при нас, не е със съдържанието, което е в деловодството на изходящото писмо. Точно то е било основание, за да одобрим проекта за строеж”, казва Русев пред Нова тв. Става ясно и, че той не е правил собствена справка за статута на сградата.

„В Община Пловдив би трябвало да знаят, че това е паметник на културата. Проектът за изграждане на сдрада на този парцел не е съгласуван с Министерството на културата”, коментира арх. Слави Славов от Министерството на културата.

В същото време пък кметът Иван Тотев казва: „Бутането по същество е законно. Преди един месец община Пловдив е била информирана, че сградата ще се премахва, защото има всички законни основания".

Заместникът му с ресор „стрителство“ Димитър Кацарски заяви, че събарянето е спряно и се прави проверка по документи.

Заради техническа грешка сградата не е вписана като паметник на културата, а за ценност е била посочена съседна. Тази грешка е трябвало да бъде поправена от Министерството на културата.

Пловдивската колегия на Камарата на архитектите настоя вчера общината да вземе мерки  да възстанови склада и статута му на индивидуална културна ценност. В открито писмо архитектите заявяват, че сградата де факто е паметник от 1977 г. насам и институтът за недвижимо културно наследство не е изпращал удостоверение за противното, каквото е показала общината.