Кой е отговорен за въвличането на България в ACTA?

 „Българските представители в Европейската комисия Меглена Кунева и Кристалина Георгиева, евродепутати от ГЕРБ и Синята коалиция и действащото правителство носят пряка отговорност за ангажирането на България с Търговското споразумение за борба с фалшифицирането ACTA”, се казва в анализ на Института за модерна политика (ИМП), разпространен днес.

В анализа се представят факти за ролята на Европейската комисия и на българските евродепутати в процеса на изработване и приемане на ACTA в периода след 2007 г. Според гражданската организация ACTA създава механизми и възможности за сериозни посегателства срещу свободата на изразяване и свободата в интернет.

„Порочен е самият процес на ангажиране на България с този международен документ – без предварителна обществена дискусия, без държавните институции и българските представители в Европейската комисия да запознаят гражданите на България с преговорите и съдържанието на ACTA”, заявяват от ИМП.

Превръща се в лоша традиция български управници „да проспиват” или да не се противопоставят адекватно на политики и актове на международно ниво, които увреждат националните интереси или правата на гражданите. Вместо това се реагира едва при свършен факт, „на пожар” и под натиска на справедливото обществено мнение и протести. Заедно с това се натрупаха примери, че слабата информираност или късата памет на обществото правят възможно висши длъжностни лица в българските и европейските институции циклично да ни въвличат в непрозрачни и несъобразени с обществения интерес актове и политики. Така беше с ГМО, така беше с шистовия газ и т.н.

В своя анализ Института за модерна политика подчертава, че преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин. В този период Меглена Кунева, например, е била част от процеса в качеството си на комисар за правата на потребителите, в т.ч. на интернет-потребителите и е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA. Няма данни тя да е повдигала въпроси от гледище на правата на потребителите и в същото време не е предприела нищо, за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа, подчертават от ИМП.

 Специално внимание е отделено на гласуването на българските евродепутати през ноември 2010 г. по резолюции „за” и „против” ACTA. Позовавайки се на разпечатките от вота на българските евродепутати, изнесени от votewatch.eu, от ИМП сочат, че членовете на ЕП от ГЕРБ и Синята коалиция за гласували в подкрепа на ACTA, а техните колеги от БСП, НДСВ и ДПС са подкрепили резолюция срещу приемането на скандалното споразумение.

 С мнозинството на Европейската народна партия, включително с участието на българските евродепутати от ГЕРБ и Синята коалиция тогава е приета резолюция, която международните правозащитни организации определят като подкрепа за действията Европейската комисия в хода на преговорите и на подписването на ACTA. ИМП посочва и официално съобщение за медиите Европейската народна партия от 24 ноември 2010 г., което обявява подкрепа за ACTA, а Споразумението е определено като „защитен щит за европейската индустрия”, което е критикувано необосновано.

 В поредицата от непрозрачни действия на институциите се отправя критика и към правителството, което без дискусия и аргументи е одобрило подписването на ACTA. ИМП изтъква, че в България все още няма изградени канали, практики и култура на публично обсъждане на европейските политики - било през евродепутатите, комисарите, МС, НС.

 „Обществото трябва да знае кой с действие или бездействие е станал съучастник в конспиративното изработване на ACTA, защото подобни случаи станаха прекалено много – шистовия газ, ГМО, сега и това споразумение”, заяви председателят на ИМП Борислав Цеков.

Днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви пред „Дарик”, че споразумението АСТА не е свещена крава и в момента подписът на страната ни е под условие.

По думите му представителите на ГЕРБ ще гласуват по един и същи начин - и в българския, и в европейския парламент. В коментар на протестите срещу споразумението, които ще се състоят в цяла Европа, включително и у нас, Трайков отговори, че ако нещо не е правилно, то няма да се състои.

„Ако нещо може да бъде тълкувано според най-лошите сънища на хората, това няма да стане", така Трайков коментира възможността всяка добра адвокатска кантора да може да осъди приятели, които са си разменили книга по интернет, например.

„Ако бъде предложен приемлив пазарен модел, той трябва да се спазва. Ако искаш да продадеш за 50 долара нещо на някой, което той може да намери безплатно или приятелят ти, който си го е купил, да ти го даде, то това не е правилно. Ако обаче вместо за 50 долара, то струва 50 цента, повечето хора биха си го купили. Ако има такива пазарни модели, няма ли да е оправдано да се иска тези малки стотинки да бъдат платени", попита Трайков.

В момента в 150 града в Европа, измежду които 15 български, се провеждат мирни протести срещу ACTA.