Компаниите инвестират два пъти повече в реклама, отколкото в иновации

Българските фирми отделят за научно-изследователска дейност два пъти по-малко пари годишно, отколкото за реклама.

Това е един от изводите на доклад, представен днес на кръгла маса на тема „Наука и бизнес”, организирана в София с участието на зам.-министъра на образованието и науката Иван Кръстев и представители на частния сектор и висшите учебни заведения у нас.

Докладът е резултат от изследване по поръчка на Министерството на образованието и науката. Проучването анализира степента на подготвеност на академичните институции и бизнеса са съвместна високотехнологична и научно-изследователска дейност.

Ето какви са основните изводи.

• 63,4% от учените, участвали в изследването, твърдят, че тяхната организация поддържа трайни връзки с бизнеса. В противовес, едва 7,3% от работещите в икономиката декларират трайни форми на сътрудничество с учените.
• Академичните среди са убедени в потребността от сътрудничество между науката и бизнеса. В 80% от фирмите обаче се смята, че няма такава потребност.
• И при бизнеса, и в научните среди сътрудничеството обикновено е по конкретни въпроси и проблеми. Водещи са личните контакти и информацията в интернет.
• За бизнеса научните форуми и конференции имат значително по-малка тежест като начин за създаване на сътрудничество.
• Финансовият проблем е по-афиширан сред представителите на академичните среди, макар че той е водещ и за предприятията.
• Научните организации имат над 10 пъти по-голям опит от участие с проекти, финансирани от фондовете и институциите на Европейския съюз.
• Представителите на фирмите не са запознати с програмите, предлагащи финансиране на образователните и научни институции, дори по тях да се изисква партньорство със субекти от реалната икономика.
• Официалните страници в интернет, най-вече на оперативните програми, са основен източник на информация.
• Бюрокрацията и липсата на информация са основни пречки при търсенето на финансиране на иновации и за двете групи.
• За всички липсата на информация е най-голямата слабост на националните програми и мерки за насърчаване на иновациите.
• Към настоящия момент заетите в научните среди оценяват състоянието на своята организация много по-високо, отколкото представителите на фирмите (32,7% от учените посочват „много добро” състояние срещу 1,9% за бизнеса).
• Повечето фирми в България не се занимават с иновативни дейности или правят това в незначителна степен и следователно са застрашени да изостанат още по-назад при повишаване на факторните разходи. Въпреки това има фирми, макар и малко на брой, които са възприели агресивна иновационна стратегия.
• Пазарното мислене не е присъщо на академичните кадри, което е една от причините за слабата приложимост на научните им продукти. Освен с правенето на фундаментална наука, изследователските институции трябва да проявяват интерес към вида и интензитета на пазарното търсене.
• Комуникацията между университетите и дори между отделни звена в самите университети и научни институти е много слаба, а това влошава резултатите, които твърде често изискват партньорство и/или интердисциплинарност.
• И бизнесът, и научните среди декларират, че съвместната работа е успешна, когато е в резултат на самоинициатива, а не когато контактът е осъществен в следствие на програмно-проектни финансирания.
• Все още е недоразвита ролята на работодателските и браншовите организации в България.