Корупцията се е превърнала в масова епидемия у нас
Почти 30% от пълнолетните българи (29.3%), което прави около 1.9 млн. души са дали подкуп във вид на пари, подарък или услуга на служители в различни сектори на държавната администрация през тази година. Данните са от нов доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Шокиращият извод в него е, че през 2014 г., която все още не е приключила, страната ни отбелязва своеобразен корупционен рекорд с най-високо равнище на административна корупция и корупционен натиск от страна на администрацията за периода след 1999 г.
Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в ЕС, се посочва още в доклада.
Корупцията е проникнала всички институционални сфери, гласи друг, крайно разочароваш извод от доклада.
Основен инициатор на "сделки под масата" , в които участниците в проучваните признават че са участвали е администрацията, са установили авторите на изследването.
Нагласата, че администрацията очаква да получи допълнителни облаги се променя негативно в течение на годините: ако през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано „нещо“.
На ниво бизнес, повечето компании нямат доверие в публичните институции и се оплакват от липса на равнопоставеност при контакт с правораздавателните органи.
Ръстът на корупционните практики в годините е пряко обвързан с политическия цикъл у нас, става ясно още от изследването. Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения, пише още в доклада.
Гражданите пък вече добре разпознават различните форми на корупционно поведение и повечето от тях ги оценяват като неприемливи, което обаче не ги възпира от участие в такъв тип сделки. Изводът е, че практическото отношение към корупцията у нас не се основава на морала, а на нагласата, че този тип на поведение просто е доминиращ.
Тежки са констатациите в доклада и по отношение на формите за противодействие на разрастващата се епидемия от корупция
Ресурсите на правоохранителната система са очевидно недостатъчни, броят на осъдените за корупционни престъпления след 1989 г. се колебае в последните 20 години между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са в порядъка на стотици хиляди месечно, пише в документа.
Значителни затруднения среща и прилагането на съществуващите закони за противодействие на корупцията. Налице са постоянни опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни, подчертават авторите на проучването от Центъра за изследване на демокрацията.
Това съществено подкопава ефективността в действията на съдебната власт и полицията, тъй като те едновременно се борят за постигане на по-висока процесуална ефективност при трудните за разкриване корупционни престъпления, и за ограничаване на корупцията в собствените си редове.
"Кулминацията на това въздействие беше достигната при банковата криза в средата на 2014 г., при която прокуратурата и ДАНС на практика попречиха на БНБ да се намеси и да защити интересите на вложителите. Нещо повече, ефектът от наказателния подход (например в периода 2009-2011 г.) е краткотраен и поражда множество други социални, гражданско-правни и политически проблеми", се коментира в изследването.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.