Корупцията се е превърнала в масова епидемия у нас

Общество

Почти 30% от пълнолетните българи (29.3%), което прави около 1.9 млн. души са дали подкуп във вид на пари, подарък или услуга на служители в различни сектори на държавната администрация през тази година. Данните са от нов доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Шокиращият извод в него е, че през 2014 г., която все още не е приключила, страната ни отбелязва своеобразен корупционен рекорд с най-високо равнище на административна корупция и корупционен натиск от страна на администрацията за периода след 1999 г.

Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в ЕС, се посочва още в доклада.

Корупцията е проникнала всички институционални сфери, гласи друг, крайно разочароваш извод от доклада.

Основен инициатор на "сделки под масата" , в които участниците в проучваните признават че са участвали е администрацията, са установили авторите на изследването.

Нагласата, че администрацията очаква да получи допълнителни облаги се променя негативно в течение на годините: ако през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано „нещо“.

На ниво бизнес, повечето компании нямат доверие в публичните институции и се оплакват от липса на равнопоставеност при контакт с правораздавателните органи.

Ръстът на корупционните практики в годините е пряко обвързан с политическия цикъл у нас, става ясно още от изследването. Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения, пише още в доклада.

Гражданите пък вече добре разпознават различните форми на корупционно поведение и повечето от тях ги оценяват като неприемливи, което обаче не ги възпира от участие в такъв тип сделки. Изводът е, че практическото отношение към корупцията у нас не се основава на морала, а на  нагласата, че този тип на поведение просто е доминиращ.

Тежки са констатациите в доклада и по отношение на формите за противодействие на разрастващата се епидемия от корупция
Ресурсите на правоохранителната система са очевидно недостатъчни, броят на осъдените за корупционни престъпления след 1989 г. се колебае в последните 20 години между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са в порядъка на стотици хиляди месечно, пише в документа.

Значителни затруднения среща и прилагането на съществуващите закони за противодействие на корупцията. Налице са постоянни опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни, подчертават авторите на проучването от Центъра за изследване на демокрацията.

Това съществено подкопава ефективността в действията на съдебната власт и полицията, тъй като те едновременно се борят за постигане на по-висока процесуална ефективност при трудните за разкриване корупционни престъпления, и за ограничаване на корупцията в собствените си редове.

"Кулминацията на това въздействие беше достигната при банковата криза в средата на 2014 г., при която прокуратурата и ДАНС на практика попречиха на БНБ да се намеси и да защити интересите на вложителите. Нещо повече, ефектът от наказателния подход (например в периода 2009-2011 г.) е краткотраен и поражда множество други социални, гражданско-правни и политически проблеми", се коментира в изследването.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Послание на Наполеон е разшифровано след 217 години с помощта на изкуствен интелект
„Гинес“ отчете рекорд на Китай със 116 подводни дрона на автономни пътувания
Сбогом на GPS: Квантовите сензори ще се превърнат в следващата основа на навигацията
Рядка находка: Древноримски скулптури изплуваха от светилище във Франция
Звездите за бизнеса от 5 до 11 октомври: Време за преговори и търпение
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Факторите, които превръщат синдрома на самозванеца в професионална суперсила
Ако сте финансов експерт и не ползвате ИИ инструменти, вашите двама колеги го правят
Великобритания ще национализира един от най-големите железопътни оператори Avanti West Coast
Санирането - на фокус във видеокаста на Obekti.bg
Започва изплащането на еднократната помощ от 50 евро за скъпите горива
Световните продажби на бензинови автомобили паднаха под 50% за първи път в историята
Емилиян Георгиев става зам.-кмет с ресор „Обществено строителство“ в Столична община
Готови за новите изисквания към сградите: как WEOZ™ съчетава автоматизация, комфорт и енергийна ефективност
„Сова Харис“: Йотова-Вълчев са с 50,2% подкрепа, а Гюров-Кандев – с 23,7%
Пеевски: Ако има 36 фактури за платени мои полети, си подавам оставката като лидер на ДПС
Еврокомисарят по търговията: Трудните преговори с Китай все още не са дали резултат
Контактните лещи могат да са източник на зараза, експерти съветват да носим очила
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Гълъб Донев: Бюджетният дефицит за тази година ще бъде до 5,7% от БВП
Земетресение разлюля София
Системата на КАТ се сринала при инсталиране на нова версия
Сбогом на GPS: Квантовите сензори ще се превърнат в следващата основа на навигацията
Зам.-министърът на финансите: По-високите данъчни оценки на имотите няма да променят такса „смет“
Зеленски очаква добри финансови новини от Брюксел, Мерц обеща по-силна подкрепа за Украйна
Едно наум, ако бившето гадже иска да останете приятели
Кристин Лагард: Не би било добра идея да се кандидатирам за президент на Франция