Марин Райков: Няма да вдигаме данъци, няма да извиваме ръцете на бизнеса

 „Създаването на благоприятна бизнес среда ще бъде приоритет за това правителство. Ние няма да извиваме ръцете на българския бизнес. Никой не обмисля увеличаване на данъците, нямаме намерение да упражняваме натиск за увеличаване на заплатите в частния сектор.” С тези думи служебният премиер Марин Райков откри днес заседанието на Националния съвет за тристранно съртудничество. Диалогът между държавата, бизнеса и синдикатите бе подновен за първи път шест месеца насам.

С встъпителните си думи премиерът Марин Райков доразтълкува посланието си от вчера, когато призова националният капитал да помогне на най-бедните.

„Казах само една дума – солидарност. Втората дума, която бих използвал, е диалог. По какъв начин бизнесът, благотворителните структури, държавата биха поне малко облекчили положението на съгражданите, които са в тежко социално положение”, заяви той днес и подчерта, че под думата солидарност бизнесът не бива да разбира, че ще бъде упражнен натиск върху него.

„В тази нелека социална среда, акцентирах върху необходимостта българският бизнес, индустриалците, националният капитал, да проявят солидарност с най-социално уязвимите българи. Това беше изтълкувано от част от бизнеса, че държавата би била склонна да упражнява натиск.Трябва да се проявим солидарност като се намери най-подходящата форма, чрез която да не се посегне на бизнес-климата, но същевременно да подадем ръка и на всички българи. Това беше апел, който се надявам, че е правилно разбран”, каза още премиерът.

"Солидарността е нещо много коректно и морално", каза по-рано днес изпълнителният директор на Българската стопанска камара Божидар Данев по повод апела на премиера от вчера да се обсъдят възможностите за подкрепа та най-нуждаещите се от страна на индустриалния капитал. Според Данев обаче този вариант трябва да е адресиран към проспериращите сектори.

 „Предложихме да се направи един преглед, който лесно може да се види в търговския регистър: в последните три години кои са фирмите, които са увеличили многократно оборота си, което е индикация за търговия с влияние. По същия начин балансовите числа на финансовите институции и те да бъдат основните донори в подобен солидарен подход в подпомагане на бедните и трябва да бъде ясен и начинът на преразпределение на тези средства – кой и по какъв начин ще отговаря за тях”, посочи Данев.

"Държа да се обърне внимание на всички процеси, които протичат в обществото и създават напрежение", обърна се Райков към участниците в тристранката, които на първото си заседание днес започват обсъждането на предложените от социалните партньори спешни мерки по доходите и заетостта. За първи път работата на социалния форум се излъчва на живо на сайта на кабинета.

Председател на НСТС е вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова. На заседанието присъства и министърът на финансите Калин Христов.

"Несигурността по отношение на приходната част на бюджета е нараснала. Не трябва да създаваме напрежение по въпроси, които не представляват риск, а са по-скоро сблъсък на политически идеи", коментира Христов като посочи че визира спекулациите на тема „размер на фискалния резерв”. „Фискалният резерв има цикличност, има сезонна цикличност, добави той. "Несигурността по отношение на приходната част на бюджета е нараснала. Не трябва да създаваме напрежение по въпроси, които не представляват риск, а са по-скоро сблъсък на политически идеи", подчерта пък Калин Христов, визирайки спекулациите на тема „размер на фискалния резерв”.

Да се подобри бизнес средата, да се ускори разплащането на държавата с фирмите, да се гарантира и контролира спазването на законите – за това настоя по време на заседанието председателят на КРИБ Огнян Донев по време на заседанието. КРИБ ще направят и оценка на служебния кабинет, посочи още той.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал обяви, че организацията предлага 12 мерки за по-добри условия за правене на бизнес в страната и препоръча да се стартират промени в законодателството още сега. Служебното правителство може да подготви предложенията за законодателни промени, които да бъдат разгледани от следващия парламент, смята той.

Сред предложените от АИКБ мерки са да се въведе договаряне на минималната работна заплата по икономически дейности, което може да осигури по-голямо повишение на заплатите; доставчиците на обществени услуги да станат по-прозрачни; да се подготви среща на Тристранния съвет с Комисията за защита на конкуренцията по горещите теми за монополите и картелите.

Велев също настоя за издължаване към бизнеса и посочи стореното от държавата през 2009 г. като огромна грешка, която не бива повече да се случва.

По негова преценка сферата на сигурността в България е префинансирана спрямо средното в ЕС спрямо бюджета и обратното - сферата на образованието, на науката и други социални сфери са недофинансирани.

Лидерът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев пък настоя да се създаде кризисен щаб за енергетиката под егидата на премиера, в който да участват министърът на енергетиката, НЕК, БЕХ, социалните партньори и „всички карти - на масата!”

„Енергетиката е в състояние на полуразпад и ще стигне пълен разпад. Ако енергетиката се разпадне, със или без Тристранен съвет, нещата не могат да се оправят, предупреди той.

Според него и КТ „Подкрепа” резерви за повишаване на доходите на отчайващо бедните хора в България могат да се намерят от орязването на „някои идиотски пера” в МВР, Министерството на отбраната и Външно министерство, без да се пипат доходите на ангажираните в системата.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров изтъкна, че трябва да се вземат мерки за няколко категории бедстващи лица - безработните, нуждаещите се от социални помощи, пенсионерите с ниски пенсии, работещите бедни, които са 250 000 души, и майките на малки деца.