Младите българи виждат бъдещето си в чужбина

Обезсърчени от положението в родината си, младите българи виждат своето бъдеще в чужбина, констатира в свой анализ „Франс прес“. Агенцията цитира проучване на КТ „Подкрепа“, според което 20-25 хил. българи на възраст между 25 и 39 г. емигрират всяка година в други страни от ЕС.

Тези български младежи, които учат висше образование в чужбина, пък остават там, тъй като знаят, че ако се върнат в родината си, ги очаква заплата от 1000 лева (510 евро) на месец. Парите и арогантността са на почит, необузданата корупция с подкупи за лекари или полицаи е част от ежедневието, пише агенцията. Масовото изселване на квалифицирани кадри създава сериозен недостиг на работна ръка в области като здравеопазването и машиностроенето. Но и хора с по-ниска квалификация заминават за Европа, където работят в строителството, като келнери или се грижат за възрастни хора – основно в страни като Великобритания, Германия, Гърция и Италия.

След падането на комунизма през 1989 г. са емигрирали около 1,5 млн. българи, което сви населението на страната до 7,3 млн. души през 2012 г. според статистиката.

Университетите произвеждат все по-малко професионалисти, поради което фирмите все по-трудно си осигуряват необходимите им специалисти, пише БГНЕС. В резултат на тази тенденция безработицата сред хората под 30 г. вече е 38%.

Обезпокоително високото ниво на неграмотност - особено сред ромското население, което през 2020 г. - по оценки на Световната банка - ще съставлява 23% от работоспособната сила в България, също предполага „производството" на повече нискоквалифицирани работници.

Междувременно изселването на младите хора при една застаряваща нация заплашва пенсионната система, която вече изпитва недостиг от средства. През 2012 г. делът на населението, което предстои да се реализира на пазара на труда, е едва 14,4%, докато пенсионерите са 23,8%. Ситуацията няма да се промени скоро, прогнозира Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания. „Изтичането на мозъци и емиграцията на по-ниско квалифицирани млади хора към Европа ще продължат. Ще минат десетилетия, преди българската икономика и общество да могат да предложат адекватни условия за работа и живот на младите си хора", коментира Минчев.