Може ли София да стане най-хубавият град в Европа?*

"За да обещаеш, че София скоро може да стане най-хубавия град в Европа, трябва да си или съвсем отнесен мечтател, или български министър на културата", се казва в статия на "Нойе Цюрхер Цайтунг". Ето какво пише още там:

"Чужденците трудно биха могли да свържат София с някаква определена представа. Поради което не е никак чудно, че сега градът се опитва да си придаде по-ясен профил, пише в "Нойе Цюрхер Цайтунг" познавачът на региона Франк Щир.

София е симпатично градче с компактен център, предразполагащ към разходки, и с безкрайни предградия, ефектно обрамчени от високи планини. Но за да обещаеш, че българската столица скоро може да стане "най-хубавия европейски град", трябва да си или съвсем отнесен мечтател, или български министър на културата, гласи ироничният коментар на Франк Щир. Авторът е особено впечатлен от амбициозните планове на Вежди Рашидов да реформира основно музейната среда в София, включително и чрез създаването на така наречения "български Лувър".

Идеи не липсват

Наскоро министърът на културата представи нова революционна идея - Националният исторически музей, подслонен сега в бившата резиденция на Тодор Живков в Бояна, да бъде пренесен в центъра на София - там, където археолозите разкриват останките от римското селище Улпия Сердика и от средновековния Средец. "Ако това ни се удаде, няма да има по-хубав европейски град от София", убеден е Рашидов. Неговото намерение е да превърне бившия образцов магазин от социалистическо време ЦУМ в исторически музей. Привърженик на тази идея е и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров: "Нито Лувърът, нито Ермитажът се намират така близо до останките от някой античен град", казва Димитров.

В края на август председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу лично откри новата линия на софийското метро, чийто строеж бе финансиран предимно с европейски средства. Намерените при строежа археологически ценности сега са изложени в 12 витрини на станция "Сердика 2", а в преддверието й са интегрирани основите на една базилика. И ларгото е със съвсем нов облик, пише по-нататък Щир: сега то е приятна градска част с пейки за отдих и саксии с цветя. Голям овален отвор дава възможност на пешеходците да хвърлят поглед към историческите пластове от римска Сердика. 

Големите разкрития тепърва предстоят

"Сердика е моят Рим", казвал навремето Константин Велики. Той е пребивавал в района през 316-та година, преди да избере Византион за своя столица. Пет години по-рано римският император Галерий издава от Сердика своя едикт за толерантността, с който обявява края на гоненията на християните в Римската империя. Основите на преториума, според архитект Христо Генчев, се намират под преддверието на православната църква "Света Неделя". "Те вероятно са добре съхранени и градът би трябвало скоро да реши да ги разкопае", казва той.

Още при строежа на комунистическата централа на властта са били разкрити части от източната порта на Сердика и водещата към Западната порта ос "Decumanus Maximus", показани в пешеходния подлез, разказва по-нататък германският журналист. А днес вече може да бъде разгледана и втората основна улица на Сердика - "Cardo Maximus". Най-късно до края на следващата година на площ от 19 000 кв. м. ще бъдат изложени и останките от античния, но и от средновековния град.

Всъщност дори София да се реши да разкрие и Западната порта, и преториума, това пак няма да я превърне в най-хубавия град на Европа. Но пък може да е плюс в кандидатурата й за културна столица на Европа през 2019 година, а и значително да повиши привлекателността на града като туристическа цел, заключава Франк Щир.

Източник: "Дойче веле"

------------------------------------------------------------------------------------------

*Заглавието е на редакцията