Мъдрецът от Правец

Дали заради изпепеляващите жеги или заради нещо друго, от известно време насам българите са подложени на невиждано облъчване - някой все им припомня за славното минало и за величавата фигура на правешкия човек от народа, пише в анализа за "Дойче веле"  Георги Папакочев.

През четвъртата година на голямата икономическа криза населението на най-бедната държава в ЕС е подложено на невиждана досега по своята продължителност и мощ кампания, посветена на „незабравимото и славно” социалистическо минало, на величавата фигура на правешкия „човек от народа”, на талантите и качествата на неговото вездесъщо семейство и партийното му обкръжение. На фона на непосилната мизерия, която през задаващата се зима още повече ще стъжни живота на много българи, на населението натрапчиво биват припомняни „прелестите” на развитото социалистическо общество и мъдростта на някогашните му партийни и държавни ръководители.

Изстъпления от екрана

А въпросната „мъдрост” е била доста прозаична, както личи от думите на самия Тодор Живков. В неизлъчвани досега кадри от среща с жители на родния му Правец, любимият „тато” разказва как по време на изпълнение на съветската балерина Лепешинская превъзбуден негов съселянин набързо изприпкал към тоалетната на Софийската опера, по „неотложни лични причини”... Въпросните откровени простотии на каскетлията дадоха възможност на неговия някогашен политически съветник и настоящ председател на Съюза на комунистите в България да определи този мил веселяк като „необразован, но природно интелигентен човек”. В същото време един бивш кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и главен виновник за престъпното премълчаване на опасността от радиационно заразяване след Чернобилската авария през 1986 г. разтръби от телевизионния екран, че Живков бил „широко скроен човек”, а неговите съратници от върхушката не носели никаква вина, защото „прилагали съветския опит всестранно, в това число и при концлагерите”.

Непосредствено след тези словесни изстъпления, излъчени от местни телевизии, от екрана ни се усмихна и онзи селски кмет, който беше свалил флага на ЕС от кметството, за да окачи там огромен плакат с лика на любимия Тодор Живков. Обяснението му е, че всичко добро, което е видял за селото и за себе си, било  дошло от БКП, а не от ЕС. А един друг фен на някогашния Първи извърши това лято същински „подвиг” - на туристическото шосе между Несебър и Слънчев бряг той издигна гигантски билборд с образа на незабравимия вожд, който беше платил със собствени средства.

Тези дни икономистът Красен Станчев публикува статия, в която показа с конкретни числа и факти, че разрушенията в българската икономика при управлението на Живков и БКП са били толкова монументални, че още тегнат върху доходите на хората и фирмите, а държавният дълг от времето на БКП ще бъде изчистен едва през 2014 година. Станчев твърди освен това, че само малцина виждат връзката между днешните нещастия и онова управление. Все по-често има признаци за руска намеса в политиката на България и в тълкуването на нейната история чрез опити за манипулиране на българското обществено мнение, твърди още Станчев.

Да пребъде!

Нека си припомним и още нещо: преди две години премиерът Борисов заяви публично, че Тодор Живков бил построил две Българии, а сега "ние" не сме построили и една стотна от направеното между 1956-та и 1989-та...

А днес, след като вече си имаме Музей на социалистическото изкуство, в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще бъде открита изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на дъщерята на Тодор Живков - Людмила. По същото време българите ще имат не една и две възможности да се порадват на любимия внук на Живков - Малък Тошко, който напоследък се радва на сериозен медиен  интерес.

В такава среда най-младите българи биха могли да си въобразят, че машината на Хърбърт Уелс действително съществува и ги е върнала назад във времето на техните баби и дядовци. Без естествено да схващат, че всъщност някой целенасочено ги манипулира. При това пошло и безвкусно.