На протест вместо на море

Вместо на море, много млади българи тръгнаха на лятно политическо училище: те протестират в София, но и на други места по света. И ако управляващите искат тези младежи да живеят в България, би било добре да ги чуят.

Полицейските видеокамери и изскачащите периодично от високите прозорци на Министерския съвет анонимни фотообективи вече са регистрирали присъствието на все повече млади хора, които се включват в протестите. Откъде се появяват ли? Университетите по света вече са в лятна ваканция и част от българските студенти се завръщат в родината си. Онези, които работят, просто използват отпуската си, за да се приберат за седмица-две у дома.

Често от летището те директно се озовават в центъра на София, за да се включат в скандиранията и демонстрациите, още преди дори да са се срещнали със своите близки. Или, както точно отбеляза на сайта на телевизия "Ал Джазира" живеещата в Кайро журналистка Мария Петкова, протестиращото днес поколение не е само на младите столични професионалисти от средната класа, а "и на стотиците хиляди млади емигранти, които са били принудени от липсата на перспективи у дома да потърсят работа и образование в чужбина".

Поколението Facebook протестира

Всъщност категоричната позиция на учещите и работещи в чужбина българи се оказа лош "сюрприз" за сегашното управление. Едва ли стратезите на кабинета "Орешарски" са допускали, че след цял месец засилващи се масови протести в страната "поколението Facebook", както го нарече американският "Файненшъл таймс" в репортаж от София, ще успее да обедини в инициативата ДАНСwithmeGlobal активната част от българските общности в 30 града на САЩ и Канада, Европа, Азия и Австралия. Тези хора изразиха недоволството си не само от сегашния кабинет, но и от цялата българска политическа класа, докарала страната до дъното на икономическата бедност и социалното отчаяние.

Пред сградата на ООН в Ню Йорк десетки българи с национални знамена скандираха срещу сегашното управление, в Барселона стотици последователи на инициативата "Две секунди солидарност" изразиха съпричастност към недоволството в тяхната родина. Подобни прояви имаше още сред българите в Торонто, Лондон, Париж, Брюксел, Мюнхен, Берлин, Хамбург, Осло, Виена, Цюрих, та дори в Сидни и Сеул! И всичко това беше не само в подкрепа на българските протести, но и с цел привличане на общественото внимание в чужбина към безобразията в бившата комунистическа държава.

Без прецедент в европейската практика е фактът, че каузата на българските протести получи и дипломатическа подкрепа. Към публично изразените позиции на посланиците на Германия и Франция се присъединиха и техните колеги от Холандия и Белгия. Те се обединиха в мнението, че в основата на сегашното недоволство стоят накърнени идеали и принципи, че мониторинговият механизъм от страна на ЕК все още не трябва да бъде премахван, както и че влизането в Шенген, освен технически е и проблем на доверие.

Признателността на хилядите демонстранти в София беше изразена и визуално чрез пресъздаването на символични сцени от Френската революция и събарянето на Берлинската стена, както и в ръкопляскания и аплодисменти пред посолствата на тези страни. И още нещо. Макар и да не съдържа политически оценки, днешният устен доклад на ЕК /четвъртък, 18 юли/ със сигурност ще запознае Съвета на ЕС с фактологията на сегашния институционален хаос в България, в който старите проблемите на страната трудно могат да бъдат решени.

Лети, отлита моят самолет...

Неотдавна Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви, че през следващата 2014 година почти 900 000 българи планират да емигрират от родината си след като отпаднат ограниченията на трудовия пазар в Европа.

Паралелно с тези данни станаха популярни някои изрази от кандидат-емигрантския жаргон като "терминално ми е", т.е. еднопосочният полет ме очаква. Уловените от социолозите нагласи проличаха и на сегашните протести - млади хора полушеговито лансираха идеята шествието по "Цариградско шосе" да се насочи към летището, където със самолети на прословутия "Авиотряд 28" недоволните българи да бъдат извозвани директно към чужбина. Така пилотите хем щели да изпълнят нужните им летателни часове, хем властите можели бързо да се справят с младежката безработица и майчинските добавки.

На пръв поглед всичко това може да изглежда гротескно, но нима случващото се в България през последните месеци не е грозна гротеска в една европейска държава, отхвърлила комунизма преди цели 24 години? Да, така е, казват младите българи в страната и чужбина, демонстрирайки своето омерзение и солидарност за промяна. Въпросът е кой и кога ще ги разбере.

Г. Папакочев, Deutsche Welle