Над 2/3 от българите одобряват възпиталения шамар

68% от българите, одобряват използването на т.нар. "минимално насилие" върху децата - шамари, дръвпане на ухото или пляскане.

Това показват данни на НЦИОМ от национално представително проучване, направено от 3 до 15 февруари сред 1000 души по повод предложенията в проектозакона за детето.

Социолозите коментират, че сред немалка част от хората има двоен морал по този въпрос, защото цели 83% от българите са заявили, че не трябва да има насилие вкъщи, но същевременно повечето от тях подкрепят шамара като възпитателна мярка.

Няма възрастови разлики сред привържениците на по-строгите физически методи на възпитание. Колкото по-образовани са хората, толкова по-малко са склонни да приемат прилагането на минимално насилие върху децата. Но дори и сред висшистите, делът на одобряващите такива методи е двойно по-висок от този на неодобряващите.

91%, подкрепят изискването дете до 8-годишна възраст да не се оставя без надзор, включително и вкъщи. Според 83 на сто надзор е необходим и за по-големите деца - до 12 години, ако отсъствието на човек до тях създава опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие. 85% са на мнение, че децата трябва да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са навършили 14 години. 74 на сто от българите смятат, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат след 22 часа.

Сред предложенията за конкретни права на детето най-висока подкрепа получава правото на закрила срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности -  93 на сто от българите. 83 процента се обявяват срещу това родителите да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

Почти 60% от анкетираните посочват, че е нужно при развод психолози или специалисти в областта на политиките за децата да следят за спазване на правата им и да ги защитават.

За повечето от анкетираните 60 на сто, най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин да бъдат настанени при техни роднини и близки. Настаняването в приемно семейство и осиновяването, макар като цяло да са по-слабо одобрявани в сравнение с настаняването при роднини, също са възможни решения според участниците в допитването. Данните свидетелстват, че домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и че масовите очаквания са дейността им да бъде свивана, като се дава път на алтернативни възможности като настаняване при роднини, в приемно семейство или осиновяване.