Наздраве за България!

Понякога имаме навика да забравяме хубавите неща. Приемаме ги за даденост и се оплакваме от нещата, които не са толкова добри. Но съществуват много съкровища, при все че понякога в България се опитват да ги скрият.

Аз съм роден и отгледан в Швеция. Никога не съм ял домати там. Има хубави домати няколко месеца през лятото, но през останалата част от годината получаваш нещо, което е набрано зелено и е узряло в камиона от Холандия. Техният вкус силно се доближава до този на хартия формат А4.

Що се отнася до доматите и много други зеленчуци, България е сред най-добрите в света. Преди няколко години посетих Стокхолм и отидох в ресторанта, в който съм работил. Главният готвач разбра, че живея в България. Покани ме да го последвам в кухнята, отвори вратата на хладилната стая и ми показа рафта. На него имаше стотици стъклени буркани с червени чушки-камби. На всичките буркани имаше етикет с надпис на кирилица. „Използвам само български чушки”, каза ми главният готвач. Всеки добър ресторант, който познавам прави същото. Този  готвач има почти 30 годишен трудов стаж в ресторанти, голяма част от които са на равнище на такива със звезди  Мишлен. Човек, който не прави компромиси. Дори и някой продукт да има двойна цена и да трябва да бъде докаран от Австралия, той ще го вземе. „Българските чушки са просто най-добрите”, добавя съвсем сериозно.

Русия е известна със своя квас, а Гърция със своето сирене фета. Истината обаче е, че в България те са по-добри. Имам предвид, че киселото мляко изначално е българско. Българското овче сирене пък няма проблем да се съревновава с всяко сирене от друга държава. И дори да нямате интерес или време да потърсите своя малък местен производител, имате алтернатива. Можете да си купите кутия със сирене Frezco във всеки супермаркет. Така както можете да намерите френската марка President в почти всеки магазин в Европа, така Frezco и някои други производители трябва да могат да намерят своето място на рафтовете по целия континент. Понякога си мисля, че забравяме или просто не виждаме възможностите.

Производителите на вино в България се опитват да изнасят вино и трябва да продължат да го правят. Не че френските и италианските вина са лоши, но българските в никакъв случай не им отстъпват. Някои български производители, сред които Катаржина, Домейн Бояр и Кастра Рубра произвеждат вина, които могат да се конкурират с тези на голяма държава производител. Понякога си мисля, че хората вярват, че тревата е по-зелена от другата страна на оградата. Понякога е така, но много често не е.

През годините, в които живея тук, България много се разви що се отнася до културата на хранене. Появяват се все по-добри ресторанти, както и супермаркети като Карфур или Пикадили. Появиха се и доста добри местни продукти. Когато ми потрябва соев сос за готвене, използвам Дерони, с който постигам същите резултати, но на по-ниска цена. Когато пия джин с тоник на балкона, приготвен с джин на Савой, с ледчета и парченце лайм, той просто е перфектен. За приготвяне на ризото или всякакво друго ястие с ориз, използвам ориз на Крина . Винаги пия бира Шуменско, а тъща ми Ваня от Бургас прави най-хубавата луканка. Пълненето на пъстърва с пресни билки или пък запичането й на грил е истинско удоволствие за мен, а агнешкото за Великден, може да ви накара да станете религиозни. Българските пресни картофи с масло и малко сол са много лесни за приготвяне, но представляват истинско гурме. Сладка царевица и слънчогледово олио, кристална минерална вода. Полузамразена мастика на сянка, когато сте на море. Пресни смокини и мед. Шопска салата с топли домати. Миш-маш, оцветен в оранжево от жълтъка на яйцата. Полета от слънчогледи, покрай които минаваш на път за морето…

Не че не мисля, че трябва да се стремим към по-добро, но понякога трябва също така да изпитваме малко гордост от това, което имаме и от това, с което се занимаваме.

Но никой не може да ме накара да опитам пак боза през живота ми. Също така мисля, че предпочитам да умра от глад пред това да ям шкембе. Всеки си има своите капризи и недостатъци. Дори слънцето има петна.

И все пак НАЗДРАВЕ за България. Наистина го заслужавате.

Йохан Карлсон за сп. "Мениджър"