Незадочен спомен за Георги Марков

 На 11 септември 1978 г. издъхва българският сценарист, писател и дисидент Георги Марков. Четири дни по-рано той е прострелян със сачма, пълна с рицин на мост над Темза в Лондон. Извършителят най-вероятно е агент на българската Държавна сигурност, а коварното убийство влиза в историята под името „Българският чадър”, тъй като се предполага, че отровната сачма е била изстреляна от чадър при разминаване на улицата между Марков и атентатора.

Писателят дисидент емигрира от България след 1969 г. и става журналист в BBC, радио „Свободна Европа” и „Дойче веле”. В ефир започва да води и рубриката „Задочни репортажи за България”, в която критикува тоталитарния режим., което става и причина за убийството му.

Награден е посмъртно през 2000 г. с орден „Стара планина“ — първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.

Малко известен факт на широката публика е, че Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал „На всеки километър“, като създава образа на Велински в изпълнение на великолепния Георги Черкелов. В памет на Георги Марков припомняме откъси от негови книги и задочните му репортажи.

-------------------------------------

 "Всеки път, когато по един или друг повод се вглеждам в дейността на хората от върха, с които режимът у нас се отъждествява, не мога да избягна чувството за деца, които си играят на държава."

***

"И така, Партията е България. И, разбира се, България е Партията. Всеки е българин дотолкова, доколкото е в крак с Партията. Иначе не е никакъв българин - колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята, колкото и добре да знае български език."

***

"…Защото въпросът не е само да съществуваш като здраво и силно животно, а как да съществуваш. Как да живееш? Колко хубаво, че рецепта за живеене няма и не може да има, че животът превръща идеологическите канони на амбициозни философии и полуумните им изследователи в историческа нелепост. Трагична нелепост. Никой никому не може да каже как да живее. Може би най-общият и най-простият отговор е - да живееш като себе си. Но тук веднага идва въпросът - има ли те? Съществуваш ли като себе си? Или както нечия непозната ръка е написала на стар гроб край София: „ И да те е имало, пак те е нямало”.

***

  "Но ако за обикновения гражданин свободата да казва какво мисли е естествена, първична необходимост, то за онези, които претендират да са духовен елит на един народ, за писатели, за журналисти, дейци на изкуството, тя е абсолютна необходимост..."

***

 "Култът на личността в България пристигна със самолета, с който дойде Георги Димитров. Никога преди това нашата страна не е била свидетел на такъв вулгарен маскарад на човешкото унижение. На изграждането и насаждането на култа трябва да се гледа изключително като на част от общото явление, духовно и физическо, с което се целеше сриването на самостоятелността, човешкото достойнство и самоуважението на всеки отделен българин. Култът за огромното мнозинство от нашия народ не бе израз (с изключение на шапа партийни фанатици) на фанатична почит, страстна вяра или безкрайна привързаност, а на страх. За много хора произнасянето на думите "нашият любим учител и вожд, бащата на цялото прогресивно човечество, другарят Сталин", беше нещо като ваксина срещу терора."

***

 “България не е само красива курортна страна, износ на домати и грозде, суверенна република без никакъв суверенитет, народна демокрация без никаква демокрация, безличен обществен живот, скован от тежка полицейщина, безлично покорство, пропито от древната мъдрост „Срещу ръжен не се рита“, безлична литература и осакатено изкуство.”

***

“Опитайте се например да получите от някого обяснение за нещо сторено. И вие винаги ще получите… оправдание. Забележете, обяснението при нас е станало синоним на оправданието. Това е страшно.”

***

“Ако някой у нас се държи свински, това не е основание за никого да стане свиня!”