Никой не може да ни мрази така, както ние самите

Усещането, че британците мразят българите, е продукт до голяма степен на лоша преса. Както у нас, така и на Острова. И на ниското ни самочувствие, умело експлоатирано от едно политическо парвеню, към което в Европа и в собствената му страна се отнасят в най-добрия случай с насмешка. Британците успяха успешно да се подиграят с целия комичен и унизителен ксенофобски ажиотаж около отварянето на вътрешните граници на ЕС за българи и румънци. Добрата преса в Обединеното кралство ни защити много по-добре от нападките на Найджъл Фарадж и компания, отколкото родните медии. Ние обаче все още се изживяваме като жертви и търсим поводи да събуждаме човешката и националната си гордост с чужди грешки и нещо извън нас.

Крайно десният евродепутат Найджъл Фарадж, който е в центъра на антибългарската и антирумънската кампания във Великобритания, видя в атаките си срещу балканските членове на Европейския съюз шанс да понапомпа политическа си кариера. Но той не е представителна извадка нито на британската политика, нито на британските настроения. Истина е, че премиерът консерватор Дейвид Камерън му вдигна донякъде топката, като изрази „загриженост”, че отпадането на редица пречки пред българи и румънци да се трудят в страната му може да разклати социалната й система. И Фарадж с удоволствие поде от там нататък. Всъщност Камерън изрази загриженост, че не е успял да изпълни предизборните си обещания и да направи държавата си толкова стабилна, колкото твърдеше, че може. И умните анализатори – у нас и във Великобритания – разбраха страховете му и опитите да ги замаже, пренасяйки вината извън себе си и извън управлението си. Случаят е аналогичен на медийните бури у нас във връзка със сирийските бежанци. Екстремните националисти хвърлиха вината за кризата с бягащите от гражданската война в Северна Африка върху тях самите, върху жертвите на трагедията. Обрисуваха ги като ислямски фундаменталисти, демони, които идват у нас да колят, бесят и да ядат наготово. А истината е, че ако бяхме стабилна и подредена страна, няколко хиляди сирийци не биха могли да ни смутят. Че години на безхаберие и некомпетентност на не едно правителство по отношение на бежанците доведоха до сътресения и социално напрежение и дадоха повод на откровено фашизирани елементи да се изживяват като национални герои и спасители. Но както у нас, така и във Великобритания политиците трудно си признават грешките. И вместо да се разкаят и да помислят как да подобрят работата си, минават в атака по най-мръсния фронт, срещу най-беззащитните.

Елена Кодинова, целият текст – в мартенския броя на списание „Мениджър”