Нов приз за българското кино - „Зад кадър” с две награди в Кайро

„Зад кадър” - новият филм на режисьора Светослав Овчаров, по сценарий, разработен от него и Христо Тотев, беше награден на един от най-престижните филмови фестивали в света – този в Кайро.

Филмът спечели Наградата за режисура и Наградата на ФИПРЕССИ. Така, в колекцията от отличия за българското кино се включиха и призове от най-авторитетния фестивал в Африка и Близкия Изток.

„Зад кадър” е излъчен в конкурсната програма на Кайро заедно с още 16 филма от Аржентина, Египет, Франция, Гърция, Унгария, Индия, Ирландия, Италия, Филипините, Полша, Румъния, Русия, Словения, Швейцария и Турция. Филмът е награден от международно жури от 11 души, председателствано от легендарния мексикански режисьор Артуро Рипстейн. По условие журито във фестивала не може да присъжда повече от две награди на един филм от състезателната програма. „Зад кадър” е единственият филм, получил две награди.

Кинофестивалът в Кайро е единственият в Близкия Изток и Африка, признат от Международната Федерация на Асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) в т.нар. категория А, в която влизат най-утвърдените кино конкурси в целия свят, като тези в Берлин, в Кан, в Шанхай, в Москва, в Карлови Вари, в Локарно, в Монреал и във Венеция.

Първото издание на фестивала е през 1976 г. и досега сред призьорите му са били Елизабет Тейлър, София Лорен, Клаудия Кардинале, Питър О’Тул, Катрин Деньов, Марчело Мастрояни, Кристофър Лий, Джина Лолобриджида, Морган Фрийман, Джон Малкович, Микеланджело Антониони, Елия Казан, Ванеса Редгрейв, Оливър Стоун, Омар Шариф. 

Отличеният български филм „Зад кадър" разказва историята на роден филмов оператор и неговата съпруга, разделени от Желязната завеса. Сюжетът разказва, че жената е избягала с детето им в Западен Берлин, а операторът е останал в България. Тя вярва, че само в Германия детето им ще бъде здраво. Той не може без любимата си работа.

Чувствата между съпрузите преминават през любов, отчуждение и омраза. Когато могъщите партийни покровители на оператора рухват, той загубва всичко, което е обичал – семейството си, работата си, смисъла на живота си. Трийсет години по-късно героят решава да заснеме историята на своя живот.