"Ню Йорк Таймс": Тя има собствена империя, добри идеи и е българка

Тя е човекът зад успеха на една от най-бързо растящите литературни империи в Интернет. Въпреки това е в общи линии неизвестна. Твърд почитател на старомодните идеи, макар че е на едва 28 години. Свиреп защитник на книгите, но е категорична, че никога няма да напише своя.

В точно 09,30 часа в една съботна сутрин Мария Попова се измъква от своя апартамент в Бруклин и слиза в малък подземен фитнес, пише БГНЕС. Бившата бодибилдърка е българка и за изненада на мнозина е основател на все по-популярния магазин за идеи, известен като "Брейн Пикингс".

Нейният изчерпателен набор от любопитни факти, забравени снимки, откъси от стари любовни писма и смесица от бележки захранва блог с 500 хиляди посетители месечно, изпраща писма до 150 хиляди абонати и забавлява 263 хиляди души в Туитър. Производството, което постига с помощта на "захранения от човека двигател за откриване на интересното", привлича еклектична група от поклонници, включително писателя Уилям Гибсън, певеца Джон Гробан, комика Дрю Кери, невролога Дейвид Ийгълман, актрисата Мия Фарлоу и създателите на Туитър Биз Стоун и Еван Уилямс.

"Тя е щастливка", сподели Ан-Мари Слотър – професор от Принстън и бивш служител на държавния департамент. "Човек може да почувства огромното количество удоволствие, което тя изпитва, намирайки тези неща и споделяйки ги с околните. Като да се разхождаш из музей на съвременното изкуство е, само че получаваш персонализирана обиколка с гид".

За разлика от повечето знаменитости с блогове, г-ца Попова желае да остане анонимна, което означава, че нейните последователи не знаят почти нищо за нея. Във времена, когато хората споделят в Туитър дори количеството захар, което слагат в кафето си, тя рядко използва думата "аз". Нейната лична история почти отсъства. В сайта си няма собствена снимка. "Не чувствам необходимост да бъда в очите на обществото по този начин", подчерта тя, след като прие с неохота да даде интервю за "Ню Йорк Таймс". "Има известна сигурност в това да караш хората да чувстват, че си организация, а не човек".

Тя е истинско дете на навиците. Започва всеки ден с тренировки. Тази сутрин прави 20 набирания и 50 лицеви опори. По-късно акцентира върху почти непозната книга от 1976 - "The Creativity Question", и проверява своя "Айпад".

Точно 70 минути по-късно се връща в своя скромен едностаен апартамент, за да напише кратко есе за Фройд и мечтите. Публикува материал в блога си, който обновява три пъти дневно. И всичко това, докато балансира върху уобълборд.

"Опитвам се да стоя мирно, докато работя. Но умът ми се разпилява навсякъде", разкри тя с мек славянски акцент, напомнящ за момичетата на Бонд от 70-те. "А когато тялото ми се движи, се чувствам сякаш отвява всичките ми странични мисли и успяват да се концентрирам". Наскоро българката се натъкнала на книга от 1942, която обръща внимание на хората с подобни навици. "Марк Твен ходел, докато диктувал. Бетовен пък се разхождал край реката. Може би има психо-биологичен елемент".

Г-ца Попова смята, че дисциплината се корени в детските й години, прекарани зад "Желязната завеса". Родителите й се запознати като тийнейджъри, когато били на студентски обмен в Русия. Родила се малко по-късно. Баща й бил инженер, който по-късно станал служител на Епъл. Майка й изучавала библиотекознание. "Не поддържаме много връзка, но наскоро се чухме в Скайп и цялото това нещо с библиотекознанието просто изскочи. Осъзнах, че много от нещата, които правя, са организационни. Нещо като Десетичната система Дюи за Мрежата. Майка ми се развълнува. Беше много смешно и трогателно".

Баба й по майчина линия била библиограф и имала собствена колекция от енциклопедии. Голяма част от знанията й днес се дължат на факта, че просто отваряла томовете от страст за нови знания. "Интернет предразполага към това всичко да се представя пред очите ни", посочи българката, чиито новини във Фейсбук и Туитър винаги са подредени по дата и най-нови. "А разгръщането на енциклопедията е интересен модел да научаваш за света от самосебе си".

След като завършила американска гимназия в България, кандидатствала в Пенсилванския университет, където се отегчила набързо от "индустриалния модел" на образование. Докато била студентка, работела почасово в рекламна фирма. Един ден колега й изпратил имейл с прикачени файлове. Съдържали работата на конкурентите. Целта му била да вдъхнови нейния екип.

Но според Мария това бил погрешният начин. Обадила се на шефа си и му казала, че ще започне да изпраща собствени имейли всекидневно. Щели да съдържат всичко – от нови изследвания на биомимикрията до хайку на японски поети. Без да му мисли много, го кръстила "Брейн Пикингс". "Караше ме да се чувствам по точно обратния начин на училището. Нещо като машина за любопитство и открития".

"Брейн Пикингс" е нейният опит да създаде библиотеката на XXI век, както би я подредила тя. "Искам да построя нова рамка за информацията, която има значение", обяснява българката. Една от целите й е да пресъздаде вратите, през които гледала на света като дете – научната библиотека на майка й и енциклопедиите на баба й. И ако има силите да го стори? "Ще се чувствам стимулирана", признава Мария. "Все едно се уча".