Плевнелиев и държавници от прехода призоваха партиите да работят за европейски стандарт на живот

Партиите да загърбят тяснопартийните си интереси и да обединят усилия за постигането на 4 общи цели от национален интерес, призова президентът Росен Плевнелиев в изявление след първата по рода си среща у нас на държавници от годините на прехода. По инициатива на държавния глава, тя се проведе днес на „Дондуков” 2 по повод началото на демократичните промени у нас от 10 ноември 1989 г.

Поканата на Плевнелиев уважиха Петър Стоянов, президент на България в периода 1997-2002 г. и бивши председатели на Народното събрание сред които Александър Йорданов, акад. Благовест Сендов, Йордан Соколов, проф. Огнян Герджиков, Борислав Великов, Георги Пирински, Цецка Цачева.

Георги Първанов е отклонил участието си с мотива, че е извън София, а Желю Желев не е присъствал поради лични причини. Настоящият председател Михаил Миков също не присъства.

Близо четвърт век от началото на демократичните промени в България след 10 ноември 1989 година липсата на обща кауза и национална цел, усещането за липса на справедливост, ниският жизнен стандарт, демографската криза, състоянието на пазарната икономика и съдебната система остават най-големите предизвикателства пред демократичното развитие на страната ни, каза държавният глава, който обобщи темите на срещата.

Държавниците са единни във виждането си за необходимост от търсене и намиране на баланс в условията на криза и тежко противопоставяне. Водещи за българското общество днес са проблемите, породени от разделението на нацията и неработещите институции, които изискват насърчаване на гражданската активност, подчерта президентът Росен Плевнелиев. Особена тревога, породена от социалния статус на българските граждани, почти половината от които са застрашени от бедност, е била изразена по време на срещата.

Президентът Плевнелиев пое ангажимент да инициира дискусия, на която отново да бъде поставена необходимостта от реформа в образованието и в здравеопазването и за постигане на консенсус по този въпрос между всички парламентарно представени и извънпарламентарни политически фактори.

Като една от каузите, за които е налице консенсус, по думите на държавния глава, българските граждани считат постигането на европейски стандарт на живот, но и „морал по европейски в политиката“. За предвидимост и за сигурност, които да бъдат гарантирани както на институционално, така и на политическо ниво, се обявиха още българските държавници.

Дори и в дни на крайно политическо противопоставяне има няколко важни цели, около които трябва да има обединие, отбеляза в обобщаващото си изявление Плевнелие и открои четири такива цели:

- продължаване реформата в съдебната система, "за да бъде правосъдието винаги в полза на истината и на гражданите";

- борбата с корупцията, олигархията и монополите, "които са пречки за пазарната икономика";

- подкрепата за малките и средни предприятия, са 99% от икономиката ни и които са важните, а не една група влиятелни бизнесмени";

- медийната свобода. 

"Не може българското общество да е заложник на липсата на медийна свобода. Трябват ни гаранции, че само обективната информация ще служи за формиране за позицията на гражданите", коментира президентът.
По думите на държавния глава това, което най-много липсва днес, е общата кауза, около която всички да се обединят, а опитът от изминалите 24 години на преход показвал, че успехът идва именно тогава. 
"Хората имат усещането, че задкулисие продължава да направлява важни политически процеси. Все още не сме се справили със сенките от миналото и не сме изпратили Държавна сигурност и досиетата в архива, където отдавна им е мястото", каза още президентът.
"Обединим ли се и припознаем ли националните приоритети, съм готов да работя и за промяна в Конституцията, ако в нея има пречки и слабости, за да бъде страната ни истински демократична и справедлива и за да гарантираме върховния принцип на правата на личността, нейното достойнство и сигурност", заяви държавният глава.