По пътя на Гърция или по пътя на Естония?

Държавата харчи повече, отколкото може да си позволи и това не се дължи само на заварените дългове от предишното правителство, обявиха днес експерти от Институт за пазарна икономика (ИПИ).

С 19% са се свили приходите за първото тримесечие на 2010 г., в сравнение със същия период на 2009 г. Общите разходи са нараснали с 17 % спрямо изминалата година и с цели 37 % спрямо 2008 г., сочат данни на института.

Растат разходите по почти всички държавни пера и принос за това имат и решения на сегашното правителство за вдигане на някои държавни харчове, твърдят от ИПИ. Това, в даден момент би довело до огромен дефицит и съответно „посягане“ към държавния резерв, което подрива доверието на инвеститорите, коментират експертите на института.

Бюджетният дефицит обаче не е неизбежен, а въпрос на избор на политика от страна на управляващите, смята икономистът от ИПИ Петър Ганев. Той очерта два възможни сценария за икономиката на страната.

Първият е България да поеме по трънливия път на Гърция. По-големите държавни разходи биха довели до удължаване на кризата, голяма задлъжнялост, лоши икономически перспективи и обедняване.

Вторият е страната да се поучи от опита на Естония, която съкрати държавните разходи, избегна спиралата на дефицитите, не натрупва голям външен дълг и скоро ще влезе в еврозоната.

В момента, все още сме далеч от сценария „Гърция”, която харчеше над 50 % от своя БВП, твърдят специалистите от ИПИ. За да не я докараме до там обаче, те предлагат още по-сериозни съкращения на държавните разходи – това, според тях отговаря напълно на логиката на разумната бюджетна политика.

От Института за пазарна икономика препоръчват:

- 30 % свиване на разходите на Министерство на отбраната, което ще спести 267 млн. лв. на държавата.

- Поне още 20 % ъкращение на разходите на всички останали министерства и ведомства. По този начин биха се спестили общо 964 млн.лв.

- 15 % съкращение на държавните трансфери.

Всички тези икономии ще доведат до 1,75 млрд. лв. спестен фискален резерв. редствата трябва да бъдат използвани само за погасяване на държавния дълг и провеждане на ключови структурни реформи, подчертаха икономистите.