Почти 1000 лекари годишно емигрират от България

На година от страната емигрират близо 1000 медици. Почти всички лекари, дипломирали се през 2012 г., живеят извън България.

На година у нас завършват близо 900 лекари. Държавата покрива специализацията едва на стотина от тях. Всички останали, които искат да специализират, трябва да плащат по 200 лева на месец на болницата, в която се обучават.

„Специализиращите лекари получават средно две минимални работни заплати. Има случаи на забавяни заплати на специализиращи лекари. Има и специализиращи лекари, които не получават и тези 500 лева”, признава пред bTV преподавателят д-р Александър Оскар.

За да преживяват, почти всички млади специализанти в България работят на две, а понякога и на три места. „Имал съм студенти, които са работили като сервитьори, шофьори на такси, всичко, за да могат да свързват двата края”, обяснява д-р Оскар, който признава, че всъщност специализацията се превръща в хоби за много от младите лекари в България.

„Един специалист в България, ако получава 1000 лева заплата, в Западна Европа същият специалист ще получава 10 000 евро заплата”, обяснява д-р Александър Оскар.

Д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз, посочва, че в някои страни на специализантите се покриват и разходите за квартира и транспорт. „Как да се сравняваме, как да се конкурира България, с какво?”, пита той.

По данни на Лекарския съюз за последната година близо 400 новозавършили лекари са напуснали страната. „Когато поех съюза през 2009 г. лекарите бяха 35 000, в момента са малко над 28 000. Статистиката е ужасяваща”, сподели д-р Цветан Райчинов.

„Най-търсените специалисти в Европа са анестезиолози, педиатри. Съответно такъв е и дефицитът в България. Няма патолози, педиатри, тъй като тези лекари предпочитат да се развиват в чужбина, да не остават в България”, обясни д-р Оскар.

Д-р Райчинов отбелязва, че в България вече има цели региони, където в отделни специалности няма лекари. „Все по-страшно е”, казва той.

Често по-малките лечебните заведения буквално водят война за привличането на млади кадри. „Стремим се да им създадем комфорт в личен план, тоест апартаменти, жилища, заплащаме наема”, разказва директорът на болницата в Разград д-р Гечо Жеков.

Топ дестинациите за младите лекари са Германия, Англия, Швейцария и скандинавските страни. „Дори има заминали лекари за Албания, явно и там е по-добре, отколкото в България. За съжаление така излиза”, отчита председателят на Лекарския съюз.

Заплатата е само един от проблемите пред младите лекари в България. Другият е липсата на достатъчно добри регламенти, както за обемите дейности, така и за стандартите за качество. Това подчерта проф. Николай Петров от Военно-медицинска академия, председател на Дружеството на анестезиолозите в България и министър на здравеопазването в служебния кабинет. „Понякога един анестезиолог работи на двама или трима пациенти”, обясни той.

„Трябва да има правила, които са заложени в стандарти. Беше заложено в малките болници да има двама специалисти по анестезиология. Това е неизпълнимо, направихме промяна да бъде един, защото влизаме в практиката, в която по документи се водят на работа двама, а работи един. Голям е проблемът в областните болници, където трябва да има минимум петима специалисти, за да има 24-часово покритие. На много места дори в големи болници работят далеч по-малко хора като брой. Работят всъщност един-двама – трябва да поемат спешни случаи, родилки… Това е на ръба на приемливия риск”, обясни още д-р Николай Петров.

По думите му, заради недостига на кадри лекарите, които остават в България, са подложени на тежко претоварване, за да реализират повече приходи, да се намалят чакащите, да се обслужат повече пациенти. Той призна, че средства за заплащане на допълнителните часове няма. „Засега няма отражение за пациентите, но качеството ще пада”, прогнозира д-р Петров.